zuzii

Здравей, мила! Виждам, че има промени в профила ти, сменила си профилната снимка, никнейма и описанието дори... Идвам да спомена колко много ми хареса, очарователна е профилната ти снимка. :-* Ако не е тайна... кой е този червенокос сладур? :-D
          
          П.С - Искам нова глава вече на Сет, липсват ми дните когато качваше често :'( ❤️

Великолепна профилна снимка! ❤️❤️❤️

„Ти си моята най-ярка звезда в небето,
          моята молитва скрита в лунната светлина...
          
          Ти си моята най-сладка беда и причината, 
          за която искам да живея вечно... 
          
          Ти си най-важното нещо като дъхът, който дишам и човека, за когото бих умрял... 
          
          Ти си причината, за когото съм готов да направя всичко, защото ти си единственият, когото имам, ценя и обичам...“
          
          — Думите на Сет към Кардам, от историята ми „Проклятието на Сет“ 

Здравейте и добро утро!
          Искам да ви благодаря за над 700 четения на историята ми „Проклятието на Сет“, качила съм преди малко и дванадесета глава, очаквам вии ❤️❤️
          https://www.wattpad.com/story/370627678

КАКВО Е ВРЕМЕТО?
          
          Време, затъмнено от неизвестност.
          
          Понякога отваря рани, понякога лекува рани.
          
          Понякога те кара да се душиш, понякога те кара да дишаш.
          
          То е, което те заобикаля и изниква, когато не можеш да признаеш самотата си.
          
          То е, което те кара да броиш секундите, когато си уплашен и понякога е единственият щит, който не искаш никога да си отива.
          
          То е, което оставя някои спомени в миналото, но никога не позволява да бъдат забравени.
          
          То е, което ти е и приятел, и враг...
          
          Несигурно, ненаучно време.

Здравейте! 
          Представям ви новия си проект, която е по темата за египетска митология или по-точно за бога Сет. Надявам се да ви хареса, защото все пак съм отделила доста време, за да проуча както митологията, така и всичко за Египет и техните богове. 
          
          В историята ще се разказва за едно момче на име Кардам, който е студент в катедрата по археология и е включен в странният екип на професор Георгиев. Те отпътуват към Египет, за да изследват гробницата на фараона Хуфу - по-известна като Хеопсовата пирамида, неразгадаемата мистерия на Великата Сахара и Гиза. 
          Главният ни герой бива измамен и предаден и така неизбежната му съдба го сполетява. Бива събуден сред пустинята в Египет и разбира, че се е върнал назад във времето или по-точно през 5-тото хилядолетие пр. Хр. 
          Той започва живот, в който всяко решение, което вземе, ще го кара да танцува със смъртта. 
          
          Каня ви да се присъедините към приключенията на Кардам...
          
          https://www.wattpad.com/story/370627678

Нищо не се случва два пъти и
          никога няма да се случи. Поради тази
          причина сме родени без практика и ще умрем
          без рутина.
          
          И да бяхме
          най-тъпите ученици в световното училище,
          няма повторим нито зима,
          нито лято.
          
          Никой ден няма да се повтори,
          няма две еднакви нощи, няма
          две еднакви целувки,
          няма два еднакви погледа в очите.
          
          Вчера, когато
          някой произнесе името ти на глас пред мен,
          беше като роза, която
          пада през отворен прозорец.
          
          Днес, когато сме заедно,
          обърнах лицето си към стената.
          Роза? Как изглежда розата?
          Цвете ли е? Или може би камък?
          
          Защо ти, зъл час, се
          смесваш с ненужен страх?
          Ти си - значи трябва да преминеш.
          Щом минеш - значи е красиво.
          
          Усмихнати, прегърнати,
          ще се опитаме да търсим съгласие, въпреки
          че се различаваме като две
          капки чиста вода.

Искам да споделя с вас едно стихотворение, което го писах днес. Бих искала да споделите мнението си...❤
          
          
          ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА
          
          Вървя по улиците,
          срещайки тълпи от хора,
          почти се изгубих
          
          Подминавам много лица,
          всяко носи със себе си по няколко емоции
          Един притеснен,
          дори ужасен
          Отчаяние се вижда от натъжените му очи
          
          Подминавам историята на човешките животи
          Хиляди емоции,
          се вихрят около тях
          Емоции,
          скрити под маски 
          
          Очите не могат да скрият
          Историята, написана в очите им
          Няма да ме оставят до края на дните ми
          
          

Днес ставам на 18 години...

_Зима на века_
          
          Ние хората, 
          се гледаме с презрение, 
          хвърляме кал на краката си, 
          безцелно ходим, 
          с безизразни очи, 
          без емоции, омраза и завист.
          
          Ние забравихме жестовете, 
          малките усмивки, 
          ръкостисканията,
          думите с многото значения, 
          срещите под звездите, 
          уважението и взаимното обичане.
          
          Дори не виждаме, 
          годините от живота 
          да отлитат с един порив на вятъра, 
          който мете листата 
          и замръзва земята под краката ни, предвещавайки зимата на века.
          
          ~ Тази поезия е лично моя, исках да я кача на стената си. Бих се радвала да изкажете мнението си!♡ ~