ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛЮБОВТА

ГЛАВА 3

А+Х                                                                                                                                                                                          Когато се прибраха Лейла започна да ги опсипва с въпроси:

ЛЕЙЛА: - Какво подяволите се случи там?! Имаш брат? Имаше червени очи и....и ...Зоуи , а тя .... вълк?! 

Лейла едвам свързваше изречение по изречение , беше объркана и уплашена:

САМАНТА: - Явно трябва да започна от самото начало...

ЛЕЙЛА: - Какво? Какво начало? Скрила си от мен!

САМАНТА: - Изслушай ме ! Преди векове , се появили два рода , два различни вида...семейство вампири и вълци. Вампирите били уязвими , когато слънцето изгрявало , а вълците при пълна луна.Тогава всичко е било само биткa за територия.За това и до ден днешен двата рода се презират взаимно.Забранено е на двете семейства да бъдат заедно , да бъдат приятели.Родът на вампирите носим пръстен. Сигурно си го забелязала на ръката ми.

ЛЕЙЛА: - Да , носиш го от години.

САМАНТА: - Тези пръстени неутрализират силата на слънцето , за да не се разкрием какви сме всъщност.Когато излизаме на слънчева светлина , силите ни се отслабват ,  , но не го показваме . 

ЛУКАС: - Браво на теб Сам , сега и каза всичко. Ако някой разбере за нас ... сме мървти!

ЛЕЙЛА: - Няма да кажа на никого! Саманта е най-добрата ми приятелка и не искам да и се случи нищо!

ЛУКАС: - Дано е така!- Измърмори той и ядосан излезе от стаята.

САМАНТА: - Лейла , ти си първият човек , когото разбира за нас!

ЛЕЙЛА: - А Маркъс?!-запита изведнъж

САМАНТА: - Какво за него?

ЛЕЙЛА: - Видях как гледаш Зоуи. С такава ненавист и омраза , но Маркъс.... гледаше го различно , кажи ми истината , какво е станало между вас двамата ?!

САМАНТА: - Виж , научи твърде много за днес .

ЛЕЙЛА: - Искам да знам !

САМАНТА: - Това е дълга история , а темата е деликатна.

ЛЕЙЛА: - Добре тогава , ако не ти се говори те разбирам!

САМАНТА: - Вече знаеш за нас по-добре да продължа.Всичко започна когато бях на 14години , тъкмо се бях преместила в ново училище и не познавах никого.Тогава срещнах Маркъс. Станахме много близки. Той беше единственият ми приятел. Между мен и него имаше нещо , усещахме пламък и започнахме да се виждаме по-често.Бяхме лудо влюбени.Един ден мама и татко ми казаха , че много биха искали Маркъс и семейството му да дойдат на вечеря , за да се опознаят.Но всичко се обърка още щом се срещнаха очи в очи на вратата. Тогава разбрах , че той е вълк и , че не трябва да се виждаме повече.Беше забранено различните видове да се срещат , заради войната в миналото , но любовта ни беше по-силна от една забрана и война за територия!

ЛЕЙЛА: - Ако не можеш да продължиш , спри до тук , не се измъчвай! - казя тя с насълзени очи

САМАНТА: - Всичко е наред . С Маркъс не се вълнувахме от това което искаха родителите ни.Имахме нужда един от друг без значение какви сме. Не след дълго настъпи 15-ят ми рожден ден . Това беше най-ужасният ден в целият ми съзнателен живот! Денят започна както обикновенно , нормален ден.Все още не мога да повярвам колко се промени животът ми през онази нощ.Трябваше да послушам семейството си!Беше 25.08 , ситринта с Маркъс се видяхме , за да се разходим и да си направим пикник в гората.Всичко беше като в сън. След разходката и пикника се върнахме удома , за да изгледаме някой интересен филм , но тогава някой позвъня на вратата.Беше Лукас , бе се прибрал за рожденният ми ден.Хвърлих се в прегръдките на брат си.Стояхме на врата и започнахме да се смеем , защото стоим там , а не влезем вътре. Когато влязохме , Лукас отвори вратата, а аз бях съсипана от гледката , която ме очакваше.На земята лежеше татко , целият разпокъсан на парченца , а Маркъс стоеше до него с усвирепял поглед и пуснати нокти.Той твърдеше , че не помни дори да е докосвал баща ми , но не му повярвах.В онази нощ го намразих повече от всичко и от всеки.Той ми отне човекът , когото обичах най-много.Никога няма да му го простя!

Лейла не знаеше какво да каже , прегърна Саманта , за да я успокои . Денят беше изтощителен за двете момичета , за това си легнаха и прегърнати се унесоха в дълбок сън...

                                                                    TO BE CONTINUED...