DreaM oN 💕book 2💕

Part 1

   Сутринта онзи четвъртък започна с тъжно събуждане за сбогом. Следващото, което си заслужава да бъде споменато, бе речта ми. Родителите ми все още бяха у дома, затова аз се възползвах. Обясних им, че се нуждая от мъничко време за мисъл. Че се страхувам от преплетените в мен желания. не исках да сгреша хобито с призвание и обратно. Сега, когато ме бяха разбрали, можех да погледна напред. да се попитам, каква исках да бъда и какво всъщност обичах наистина.

Реч като тази вероятно тайно бях взаимствала от татко. И все пак и двамата бяха се задоволили с доводите и решението ми. Изведнъж пътищата не бяха мъгливи, бяха толкова широки и просторни. Пред мен се бе разкрила не стена, а огромно поле от възможности. И беше истина това, че не исках да прибързвам.

Обичах да танцувам, но бях ли готова да го превърна в професия. Можех ли да се задоволя само с това, което правех сега. И истината е, че толкова ми стигаше наистина. Трупата, както си беше в момента, ми беше необходимата доза живот. Ако прекаля, магията щеше да се загуби завинаги. Исках да открия още нещо, което обичах да правя. Исках да приема съвета на мама и да се държа като възрастен човек. Но моята професия отказваше да ми помаха, за да я видя в тълпата. Поне днес, тя все още беше изключително срамежлива. А вече го нямаше онзи непознат, които можеше да ме подбутне леко. А исках да го открия преди да е завършила тази година.

По средата не първия час осъзнах, че Ребъл не беше ми докладвал нищо. Нито съобщение, нито обаждане за вчера. Беше необичайно за него, да не започне да се хвали веднага. А беше още по-невероятно да е отложил, а след това забравил. Това не беше в кръвта му. И остана онази опция, която не ми се нравеше. Нещата се бяха развили в не добрия спектър. С този извод, можех да предположа всичко останало. Ако той беше дошъл изобщо днес, не беше в настроение. Лошото е, че не помня дори дали го чух сутринта.

- Джес,- обърнах се аз рязко.- Имаше ли съобщение днес?

Тя пусна химикала и потъна в мислите си. Не беше забелязала, дори не беше обърнала внимание, докато не я попитах. Всички толкова бяхме свикнали с гласа му, че се бе превърнал във фон. И сега се беше заплела в спомени от предишните му подкастове.

- Нямам представа..- бавно заяви тя накрая объркана.

С Ри резултата беше почти същия. Тя обаче малко по-уверено заяви, че не е имало съобщение. Слушаше го всеки път, а днес не бе обърнал внимание на нищо. Тя беше тази, която винаги коментира изказванията му, а днес не беше получила тема. И това ясно сочеше, че той не е говорил тази сутрин.