DreaM oN 💕book 2💕

Part 2

   Гледах отражението си в банята и се питах. Какво всъщност исках аз? Това можеше да е заглавието на моя филм. Исках нещо, което да ме обърква, да ме съживява и да ме прави щастлива. Не говорех само за него, това се отнасяше и за бъдещето ми. Исках нещо, което да ме предизвиква, да ме вдъхновява. Исках да се докосвам до хора, но не и да нося смъртна отговорност за тях. Не и по начина, по които го правят родителите ми. И все пак да съм полезна, да се чувствам някак си полезна. И все пак трябваше да е нещо, в което поне малко ме бива. Искам да зная, какво е изпитал моя помощник-елф, след като ми каза Сбогом.

"Да не си психоложка!", изведнъж чух гласа на Ребъл в главата си. Дори не бях го отхвърлила, когато попита. Но можех ли да успея, имах ли го наистина в себе си. Винаги съм знаела, какво да кажа на околните. Прекарала съм толкова време в наблюдение и проучване. Мислите им, изразите на лицето, жестове. Може би все пак бях донякъде добра. Стиснах новия си медальон и силно затворих очи. Бях обещала, че ще си вярвам. Че няма да се подценявам повече. Разбира се, че езика на тялото ми е тясна специалност. От малка го изучавам. Мога да кажа, кога някой си мисли нещо. И почти никога не съм се оказала в грешка. Дори моя разговор преди малко го беше потвърдил. Изводя ми беше толкова точен, че сякаш някой ми беше казал.

Още щом междучасието започна, аз се върнах на мястото си. И двете ми приятелки бяха пропуснали малко, но нямаше да им го спестя. Очакваха ме, а лицата им сякаш ми говореха. Тревожиха се за него, за мен, за всичко, което бяха пропуснали

- Накарах го да ми разкаже и се оказа хубаво. Просто явно е свикнал да го ласкаят и се беше сдухал.- започнах аз, сядайки на чина на Ри.- Изведнъж се оказа обаче, че аз съм лошата. Студена и не обръщаща му внимание.

Изчаках ги да се възмутят в един глас. Докато им се усмихвах накриво и двете изглеждаха ядосани. Ри беше стиснала химикала си твърде силно, а Джес облегалката на стола си.

- И аз това си помислих. Казах му, че е егоист и му казах Чао.

- Чао, като до после или... Чао Чао?- присви очи Джес.

- Чао като Сбогом.- прехапа устни смутено.- Като Чаото, което ми каза и Пи.

- Пропускаме епизод?!- наклони глава Ри.

- Пазя го за обяда. И без това вероятно няма да ме допуснат до масата...

- Ел?!- чух вика на Бен от вратата,- Електра, тук ли...

Той ме видя и се насочи към нас. Лицето му беше неочаквано сериозно, а това накара Шон да стане от мястото си. И двамата едновременно стигнаха до чина. Бях готова да чуя редица обиди, но не исках да е от Бен, той беше най-добричкия от групата.

- Ел, сигурен съм, че този глупак е казал нещо тъпо. Моля те, не го решавай така. В момента не е на себе си...

- Бен,- опита се да хване ръката му Ри, но аз я спрях.

- Не. Прекарах половин час, слушайки оплакванията му и вдъхвайки му кураж. не за това стана всичко. Просто беше време...

- Казах му, че трябва да изговорите нещата,- простена той.

- Да, изговорихме ги. Студената аз, която не й пука си взе парцалките.- усмихнах се аз тъжно.- Каза, че бил търпелив с мен.. е, съжалявам, но всичко е взаимно.

- Паникьосал се е и е изцепил някоя глупост, нали?- простена тихо Шон.

- Няколко глупости, но така е по-добре.- простенах аз.- И без това не съм му давала достатъчно.

- Електра,- строго ми изръмжа Джесика.

- Според него дори не съм го обичала, само защото не съм му се обадила снощи.- на свои ред изръмжах, хващайки ревера на Бен.- Кажи ми за кое да мисля първо: шоуто, споре с родителите ми или вероятността да ме..- задъхвах се.- или неговата среща.

- Ел,- усетих ръката на Ри.- Успокой се, миличка.

Чух как Шон се блъсна в нещо зад мен. Видях, че Бен го поглежда и миг по-късно вече ни бяха оставили. Отново седнах на чина, зокато момичетата ме гледаха тихо. Четях ги толкова ясно. Ри беше горда от думите и действията ми. Джес беше шокирана, че и аз мога да лая. Нито една не беше очаквала от мен да отвърна смело.

- Време ми е да съм егоистка, нали.- усмихнах се едва.- За това беше дошъл тайния ми помощник. За да ме научи да хапя.

- Или да те ухапе.- подсмихна се Джес леко.- Не ми казвай, че нищо не се случи.

- Нищо, освен спомена, за него..- свих рамене едва.

- И това, което стискаш несъзнателно.- прокашля се Ри.

- Кой ти каза, че е несъзнателно.- смигнах й аз.- Това е новия ми талисман, но подробности .. на обяд.

Точно навреме, защото звънеца вече биеше. шон влезе няколко секунди след учителя и тихо се извини. Лицето му беше толкова изкривено, че дори не му се скараха. както и да беше реагирал Ребъл, вече не беше важно. Не мисля, че дори ми влизаше в работата всъщност. На обяд за разнообразие поканих момичетата по-далеч. Малко ресторантче, което татко беше открил преди години. Имах твърде дълга история, а тя не беше нито за двора, нито за класната стая. Щяха да чуят всичко за мен, без повече мили очички. Целия предговор за Електра Уинд.