sept. 2nd, 1666

DECEMBER 1 660

Множество аплодисменти изпълваха залата на един малък театър в Лондон в този дъждовен ден. Част от зрителите бяха дошли да се насладят на гениалната пиеса, сглобена късче по късче от един млад и вихрещ се ум. Другата част се бяха сдобили с билет за постановката, само защото валеше като изведро, а не на всеки лондончанин му се нравеше да подгизне напът за дома.

Но, разбира се, всички накрая се бяха оказали запленени от развитието на събитията в пиесата. Героите бяха около дванадесет, всички те с различни съдби, но с едно бъдеще. Бяха изправени пред множество избори, от които зависеше не само тяхното приятелство, но и това дали хората в малкото селце - мястото на развитие, щяха да бъдат благословени с дара живот за още няколко години преди богинята Селена отново да ги посети с иск за нов жертвеник.

След края на постановката, който завърши с вечна нощ и властваща Селена, актьорите се поклониха един по един, овациите заливайки ги като монотонно и механично море.

А иззад почти напълно спуснатата завеса излезе младеж. Дребен, излъчващ красота, гордост, вълнение. Все големи и важни чувства, които на пръв поглед не подхождаха особено на едно петнадесет годишно хлапе.

Това момче, чиито руси коси напомняха на житен клас, окъпан от утринноти слънце, бе рожбата на семеството артисти, но след години по-късно, както и няколко добрини по-късно. Семейството вярваше, че направиш ли добро - ще ти се върне. А Ким Техьонг изглежда имаше късмет в това. На петнадесет, той, единствено с таланта си, бе осигурил по-голям дом на родителите си и самия себе си. Отрупана трапеза, нови дрехи, а дори и малка репутация. Вдъхновяващо, като се имаше предвид възрастта на момчето.

[ ะ.༊ ]

Техьонг за миг отклонени поглед от публиката, която за миг за него сякаш замръзна. Очите му следяха друг младеж, който изкачваше стълбите към сцената, в ръцете си настанил букет теменуги. Когато същият този букет беше настанен в ръцете на младият Ким, той се вгледа в лицето на момчето и видя. Той беше разбрал. Постановката, бе я разбрал. Истински.

"Почакай ме след края. Интересувам се да знам нещо.", единствено отвърна Техьонг след благодарностите за цветята.

А другият младеж без грам изненада единствено се усмихна и кимна в отговор.

"Ще те почакам. Има цял нов лунен цикъл."

Последните думи предизвикаха усмивка на лицето на Ким и другият младеж ѝ се полюбува преди завесата да я погълне заедно с младия автор.