Юнги се приближи до нас и тя веднага се метна върху него. Очите ми се насълзиха, но нямаше да плача. Наистина исках да съм на нейното място.
Алис:бебе
Юнги:да
Алис:той не иска да ми даде домашното. Вземи ми гоо
Юнги:добре
Той дойде до мен и каза:
Юнги:дай ми домашното
Аз:няма-казах аз писна ми да давам домашните си на всички
Но май беше грешка да кажа това, защото Юнги ме удари много силно
Юнги:КАЗАХ ТИ ДА МИ ДАДЕШ ДОМАШНОТО НЕ МЕ КАРАЙ ДА ПОВТАРЯМ
Аз му дадох домашното и избягах не исках отново всички да ми се подиграват.На близо имаше висок хълм отидох там и мислех да си дам край.
Г. Т. Тае(най-добрият приятел на Юнги)
Видях Джимин да бяга хълма. Сетих се, че може да си направи нещо.
Бързо изтичах при Юнги
Аз:Юнги Юн-нги-казах аз задъхан от тичането.
Юнги:успокой се какво има
Аз:Джимин ще се самоубие
Юнги:м-моля от къде знаеш това
Аз:видях го да тича към хълма
Юнги:аз съм виновен ПО ДЯВОЛИТЕ- каза той преди да се затича.
Следва продължение и идва финала, защото тук ще качвам само кратки истории
Byee ♥
