Сигурно се питаш дали боли.
Боли... Цветята плачат с мен дори.
Всяка късна вечер, когато остана сама,
изплаквам всяка сълза-една по една.
Не си вече до мен да видиш.
Но ако беше...щеше ли да се смѝлиш?
Вече късният наближава.
Усещам как нещо отново натежава.
Ще побързам да се затворя в стаята позната,
където всяка сълза за теб е пролята.
