Напоследък мислех твърде много за Даниел и нещата, които ми казва. Той наистина изглежда ужасно мил, забавен и се държи така сякаш наистина го е грижа за мен.
Това е толкова нереално.
Никой преди не се бе държал така с мен.
Може би си струва да се видим, дори и да съсипя нещата след това.
Сия: Даниел?
Даниел: Хей :)
Даниел: Харесва ми, че се сещаш за мен.
Как може човек да бъде толкова сладък?
Сия: Мислех, затова което ми каза.
Даниел: За какво по-точно?
Сия: За нас и срещата ни лице в лице...
Даниел: Искаш да се видим?
Сия: Не знам, не съм сигурна.
Сия: Но мисля, че да.
Даниел: Сладка, моля те кажи ми, че искаш да излезеш с мен, когато си напълно сигурна в това.
Сия: Сигурна съм...
Сия: Просто наистина се притеснявам.
Даниел: Аз не хапя.
Даниел: Много :))
Даниел: Не мисля, че съм толкова страшен.
Сия: Не си страшен.
Сия: Всички знаем, че аз съм ходещия провал.
Даниел: По-добре спри тук!
Сия: Какво?
Даниел: Не искам в красивата ти главичка да се навъртат подобни абсурдни мисли.
Даниел: Стегни се, красавице!
Даниел: Ти си прекрасна и най-вече всичко, от което имам нужда. <3
Сия: Благодаря ти, Даниел.
Даниел: Дани. Наричай ме така.
Сия: Добре, Дани :)
أنت تقرأ
Different
أدب الهواةДаниел: Ти си като англеите. Даниел: Нереална, но истинска по един особен начин. Даниел: Различна си и преди да се усетя ти просто... Даниел: Нахлу в мечтите ми и открадна сърцето ми...
