1 част: От обикновено момиче към ловец на вещици

142 8 0
                                    

1 глава. Среща с ловците на вещици

Училищният звънец би. Седмокласниците, развълнувани и доволни, че часовете най-после свършиха, бързо си събраха нещата.

Едно момиче правеше силно впечатление на фона на всички останали деца. Вместо да бърза да се изнесе от училищната сграда, тя бавно и спокойно събираше багажа си. Изведнъж се чу един тих и нежен глас:

-                    Лив, побързай, моля те! – каза Сиара, най-добрата приятелка на Лив.

-                    Защо? Няма за къде да бързаме. Домът няма да избяга. – отвърна Оливия, след като си прибра учебниците и помагалата. Момичето си облече якето, нарами раницата на гърба си и заедно със своята приятелка излязоха от класната стая.

Сиара и Лив се сляха със съучениците си, застанали пред кабинета по биология и чакащи класната ръководителка.

Оливия Ханг имаше дълги руси коси, на чийто фон се отличаваха няколко трудно забелижими кафяви кичура. На ръст беше приблизително метър и шестдесет. Но в сравнение с приятелките й от класа беше доста ниска. Обаче за човек, който е на тринайсет години, височината й беше подходяща.

Сиара Виктор беше слабичка, дребна на ръст. Нейните тъмни къдрави, бухнали коси се спускаха по раменете й закриваха лицето й, покрито с лунички. Седмокласничката нямаше голямо самочувствие. Тя много рядко вдигаше ръка по време на час и не говореше кой знае колко с хората, но Лив беше изключение.

Скоро учителката се появи и изпрати учениците.

-                    Ще тръгваме ли? – попита Сиара своята другарка.

-                    Трбва да изчакаме Сабрина. – отговори Лив.

Сабрина беше сестрата на Оливия, дете на десет години в четвърти клас. Прави черни коси очертаваха нейното лице.

Сиара и Лив седнаха на една пейкав двора на училището, докато Сабрина излезе.

-                    Хей, какво ще правиш в неделя? Можем да се разходим в парка. – каза Сиара.

-                    Вероятно ще уча за кон тролното по история. – отвърна нейната най-добра приятелка.

-                    О, стига! Няма да учиш цял ден.

-                    Знам, но…

Между двата святаWhere stories live. Discover now