Заповядайте,госпожо Чон!-подадох ѝ купата пълна със супа настанявайки се на стола до леглото ѝ
Минаха няколко седмици откакто съм тук. Чувствах се добре. Опознавах се с приятелите на ЧонгКук.
С ЧонгКук също се сближавахме лека полека,но сякаш го бе страх да ми каже всичко,да разкрие всичко за себе си. Сякаш имаше нещо,което го измъчваше,но не може или не иска да ми каже. Когато бяхме излезнали преди няколко дни,когато седяхме на бесетката,бях изненадан,че сам проговори и сподели нещо за живота си. Не бе много,но бе мило,че ми го казва без дори да го попитам или повдигна темата.
Как върви със синът ми,скъпи? Смисъл,опознавате ли се?-усмихна се разбърквайки супата
Ами,не съм сигурен! Споделя някои неща,говори с мен,но сякаш има нещо,което го притеснява. Да не би ЧонгКук да е преживял нещо,госпожо Чон?-казах тихо,а тя повдигна объркано вежда
В какъв смисъл?-избърса крайчиците на устните си
Сякаш го е страх да разкаже нещо повече за себе си. Да се разкрие.-повдигнах рамене
Той е такъв,Те!-наведе глава замисляйки се-затворен е в себе си. Знаеш,откакто баща му си отиде. Но ако подхванеш както трябва разговор с него,може и да реши да се довери и да се разкрие. Трябва му време,скъпи.-погледна ме
Може и да сте права!-въздъхнах взимайки празната купа от супата-ще отивам в моята стая тъй като след малко ще имам лекция,ако имате нужда от нещо непременно ме извикайте.-усмихнах се
Добре,скъпи. А ще може ли да извикаш ЧонгКук,трябва да поговоря с него.-физиономията на лицето ѝ бе страшно сериозна,за първи път виждам тази част от нея
Разбира се!-кимнах леко излизайки от стаята сблъсквайки се с ЧонгКук-извинявай! Но тъкмо майка ти искаше да говори с теб!-посочих вратата
Добре! Аз идвах да я видя!-влезе бавно в стаята,а аз тръгнах към стълбите,когато рязко спрях долепяйки ухото си до вратата
Знам,че не е хубаво да се подслушва,но след като казах на госпожа Чон,че Кук е затворен в себе си,тя някак стана доста сериозна.
Какви ги вършиш?-гласът ѝ се разнесе из тихата стая
Настана тишина. Дълбока тишина.
Преглътнах,някак въздуха стана задушаващ и труден за вдишване.
Отдръпнах се рязко от вратата слизайки бързо по стълбите.
"Не е хубаво да се подслушва!"-повтарях си на ум
YOU ARE READING
^The MANSION Of The Lost SOULS^//VKOOK\\Part One
FantasyКим Техьонг ще отиде в имение,далеч от родният му град,с мисълта,че ще гледа възрастна и болна дама,но нещата,които ще се случат,ще надхвърлят всичките му очаквания. Странните и мистериозни неща в имението,ще го накарат да си задава въпроси,на които...
