Спрях пред малката къща на Мей слизайки бавно от колата.
Чувствах се като парцал.
Почуках бавно,а след секунда вратата се отвори,а Ли рошава и сънена застана пред мен.
Техьонг?-опули се-какво става,Те? Защо изглеждаш така? И защо си плакал? Влез!-хвана ме за ръката издърпвайки ме вътре
Не можех да кажа дума. Просто бях сигурен,че ако кажа нещо сълзите ще бликнат от мен.
Моля те,кажи нещо?-гледаше ме притеснено,но аз така и не посмях да отворя уста,за да изрека каквото и да е-добре! Няма да те насилвам. Ела.-кимна ми да я следвам,а аз тръгнах след нея качвайки се към вторият етаж.
Влязохме в една малка стая,а Мей седна на леглото потупвайки мястото до себе си.
Настаних се бавно до нея,а вече не издържах и сълзите просто потекоха.
Червенокоската ме придърпа към себе си,а аз се сгуших в нея изливайки мъката си.
Просто всичко искаше да излезе от мен. Всичко,което се бе насъбрало в мен от всички тези месеци.
Тежеше ми като товар. И в момента,раменете ми се уморяваха,предавайки се.
***
С Мей все още седяхме сгушени. Успях да проговоря след като се успокоих и ѝ разказах всичко до най-малката подробност. Дори за шибаното проклятие,за близнакът на Чон,за всичко.
Не мисля,че има смисъл да задавам въпроса,дали мислиш това,което си казал. Не мисля,че и ЧонгКук мисли това,което е казал.-замисли се гледайки в една точка
Тогава защо го каза?-прошепнах
Не мога да ти отговаря!-погледна ме въздъхвайки-това само той може да каже.-погали главата ми-Не искам да те карам да мислиш повече затова,Те!-каза тихо прехапвайки устни-ще те оставя да поспиш,а утре ще си поговорим хубаво. Става ли?-кимнах леко,а тя се изправи усмихвайки се-лека нощ!-каза тихо погалвайки косата ми,след което напусна стаята,а сълзите ми само и това чакаха.
Веднага започнаха да се стичат по меките ми бузки,по които все още седяха следите от предишните сълзи.
Не знам дали Чон наистина мислеше това или просто е шибан инат като мен. Аз също казах,че не съм влюбен в него,но дълбоко в себе си го желая повече от всичко.
Опитвах се да си поема въздух. Не исках да плача. Просто не исках.
Изтрих сълзите си,след което се изправих заставайки пред огледалото.
Загледах се в образа си,а на лицето ми се настани една лека и тъжна усмивка.
Силен съм. Не веднъж съм преживявал ужасни неща,дори по-зле от тези,и сега не е момента да се сривам.
Обещах на госпожа Чон и ще си спазя обещанието.
Ще спася Чон и останалите. Кук не е влюбен в мен може би,е ще се наложи да го накарам да се влюби.
Измих лицето си,след което се шмугнах под завките заспивайки моментално.
Бях изморен и смазан,и имах огромна нужда от този сън.
Утре е нов ден и ще е ново начало.
YOU ARE READING
^The MANSION Of The Lost SOULS^//VKOOK\\Part One
FantasyКим Техьонг ще отиде в имение,далеч от родният му град,с мисълта,че ще гледа възрастна и болна дама,но нещата,които ще се случат,ще надхвърлят всичките му очаквания. Странните и мистериозни неща в имението,ще го накарат да си задава въпроси,на които...
