Mafia's girl

Untitled Part 2

                                                                                   Мадисън 

Събудих се в леглото си, а главата ме болеше толкова много. Нямам никакъв спомен как съм се прибрала, с кого и кога. Звъннах на Елизабет, но телефона ми беше изключен. Отидох до кухнята и си налях чаша с вода. Погледнах часовника, имах точно час да се оправя за работа. На вън беше хладно, което значи че отново трябва да се чудя какво да обличам. Отидох в стаята си, но до нощното шкафче намерих писмо, отворих го с интерес

" Не пий толкова много ако алкохола не ти понася"

                                                                             Х.

За момент се стреснах, дори не знам дали съм спала с някой. А Елизабет не вдигаше телефона си, мисля че тя просто се е избъзикала с мен. Засмях се и започнах да се оправям. Когато вече бях готова, заключих апартамента си и се насочих към автомобила ми. Качих се и запалих, карах спокойно слушайки музика, трафика попринцип не ме притеснява, но точно сега съм сигурна, че ще закъснея за работа.

Едва след 20 мин. бях пред фирмата, старият Шелдън прилежно ми отвори вратата, толко мил човек, възрастен, но винаги усмихнат. Поздравих колегите си, седнах пред компютъра си и започнах със справките за месеца. Обичах работата си въпреки понякога киселите колеги. Принтирах и проверих всичко три пъти, за да съм сигурна, че нямам грешка в изчисленията. Излезнах от кабинета си и почуках на вратата на господин МКлайд за шег беше много приятна компания. 

– Влез!

–Здравейте господин МКлайд, справките за този месец!

– Колко пъти да ти кажа, че съм просто Мич! 

–Господин Мич, справките за месеца. 

– Благодаря, този месец вървим добре с покупко-продажбите, но имаме дребен проблем. Фирмата на господин Джоунс ще ни попречи с клиентите.

– Как бих могла да помогна. Бях много учудена, че някой се опитва да бъде преди нас за толкова години никой не успя да ни предреди.

– За това имам идея, господин Малик от съседната фирма ще те изчака днес за съвместен проект, а евентуално обединяване на фирмите. Вярвам, че ще се справиш с тази така важна задача!

–О, добре. Кога трябва да бъде готова за срещата? 

– Той е тук, предполагам вече дори в кабинета ти. Тръгвай!

– Хубав ден, господин Мич!

Излезнах от кабинета на шефа, бях леко нервна за срещата с господин Малик, знам че е изискан и умен господин, а срещата е доста важна не ми се иска да проваля всичко. 

– Здравейте госпожице Мартинес! Имаше много интересен акцент, плътен.

– Здравейте господин Малик!

Предпочитам на малки имена, е Мади би ли ми позволил да те изведа на обяд, за да обсъдим плана?

– С удволствие!

Тръгнахме към изхода и седнахме в ресторанта пред фирмата ни. Изглеждаше доста изискан, а аз не бях в кой знае колко официално облекло. Бях просто с дънки, обикновена бяла блуза и палто. Седнахме и дойде сервитьора и си поръчахме салати и две пилешки пържоли.

– Е Мади, какъв е плана?

Започнах да му обяснявам как седят нещата от моята гледна точка, може би вече говорих двайсетина минути, но той ме гледаше все така с интерес и не ме прекъсна дори веднъж. 

– Интересен план, звучи доста добре, когато говоря с шефа си ще ти звънна да ти кажа крайното ни решение.

– Много Ви благодаря, но трябва да Ви оставям. Обедната ми почивка приключи.

– Беше ми много приятно госпожице! Аз ще платя сметката, хубав ден!

– Благодаря.

Върнах се на работното си място и продължих работа.