Mafia's girl

Едва началото

                                           Мадисън
Много пъти съм била объркана и не знаеща по кой път да тръгна, но този бе различен. Кръвта ми изстина, а дробовете ми се изпразниха. Какво следва сега? Трябваше ли да се превърнем във врагове или да се съюзим? Реших да запазя хладнокръвие и скрих всеки изблик на емоция. Подадох си ръката бавно и гледаща го право в очите.
- Здравейте господин Стайлс, госпожица Гарсия. Приятно ми е.
Той не отделяше погледа си от моя, подаде ръка и хвана моята. Не усетих колко време е минало, но ръката ми беше изпотена от силната му хватка около малките ми пръсти. Дръпнах ръката си, а по неговото лице се четеше самозадоволство. Не знаех какво значи това и не можех да разчета почти никаква емоция. Лицето му сякаш беше от камък.
- Ще започваме ли или ще се гледаме?
Изтръпнах, когато чух гласът му, който изпрати ток по цялото ми тяло.
- Сделката е важна, нека не губим време. При тези мои думи той направо знак с ръка да започна първа.
Точно в този момент, до като започнах да обяснявам и да изказвам условията, чух силен удар, а в този момент някой извика
- Извадете оръжията, нападат ни.
                                       Хари
През вратата започнаха да влизат всякакви копелета, имаше димна завеса и почти не виждам какво се случва. Извадих пистолета си, който винаги нося с мен. Потърсих Мадисън, знаех какво трябваше да направя. Всички стреляха, включително и тя. Никога не съм виждал толкова смела жена и честно казано дори по някакъв начин, фактът че държи толкова смело пистолет и не трепва при мисълта от мелето и кръвта ме възбуждаше ненормално много.
Всички копелета лежаха на земята, когато помислихме че кървавото парти приключи, изведнъж силна експлозия. Всички започнаха да излизат от залата, някои лежаха по земята. Хванах Мадисън и я вдигнах с двете си ръце, излезнах през вратата. Качих се в колата и я сложих на предната седалка до мен, като бързо изтеглих колана.
- Глупав ли си? Върни се? Остави ме да смажа физиономиите на тъпите копелета, които се опитват да се подиграят с мен.
Усетих малките й юмруци върху гърдите си. Беше смешно дори, бях толкова масивен пред нея, че ако я прегърна може би дори ще я покрия цялата и ще я скрия.
- Ехооо, чуваш ли ме? Да не би да оглуша. Пусни ме, копеле долно!
- Ще те помоля да запазиш нормалният си тон, освен ако не искаш да понесеш последствията, които стоят зад тези твои думи.
- Не знам кое не разбираш, но хич не ме плашиш. Остави ме намира, разкарай се.
- Ако беше някоя друга, до сега щях да й пръсна мозъка на хиляди парченца, но със сигурност преди това щях да я изкарам от колата, за да не изцапам бебчето си.
- Майната ти и на теб и на глупавата ти грозна кола!
- Така да бъде.
                                     Мадисън
Толкова е непредсказуем и необоздан, дразни ме факта, че лицето му не показва никаква емоция, но въпреки това лек страх минаваше покрай съществото ми? Какво наказание ? Къде ще ме заведе? Какво ще ми направи? Ще ме нарани ли? Способен ли е?
- Ще ми кажеш ли къде отиваме?
За отговор получих мълчание. Погледнах огледалата, зад нямаше никой. Започнах да гледам пейзажа от прозорците. Гориста местност, красива но и леко мрачна. Напомняше ми по някакъв начин на него.
- Ако продължаваш да мълчиш ще слезна в движение и мамка му ще бягам колкото се може по-далеч от теб.
Отново мълчание. Нито физиономия, нито жест, нито дума. Увеличаваше скоростта и не се притесняваше от нищо. Наблюдавах суровите му черти. Тялото му беше огромно покрито с мускули, а върху тях се лееше голямо количество мастило.  Ръцете му бяха нарисувани, но дрехите му пречиха на изгледа ми.
- Престани да ме зяпаш. Можеш да слезнеш от колата, освен ако не искаш да те пренеса.
- Имам крака и мога да ходя сама. Не те зяпам, не си толкова красив.
- Не ти се отдават лъжите.
Толкова много ме дразни този тип.
- Копеле
- Дръж си езика зад зъбите, за да не стана прекалено груб с наказанието си и да съжаляваш за всяка гнила дума излезнала от красивите ти змийски устни.
                                       Хари
Гледах я с периферията, до като вървеше с малки стъпчици до мен. Едвам ме стигаше. Отворих вратите на имението, а тя влезна плахо и тихо. Насочих се към хола, сипах си чаша уиски и седнах до камината. Тъпите копелета се опитаха да ме изиграят и си помислиха, че могат да пипнат мен или нещо, което притежавам. С толкова грешен човек...
- Извинявай, дали ще мога да се изкъпя някъде?
                                      Мадисън
- Ще ти покажа къде можеш да се изкъпеш.
Качи се по стълбите и го следих. Погледът ми не се отлепваше от него, но никога не бих му казала, никога не бих си признала пред, дори капка слабост. Не мога да си позволя да бъда слаба.
- Банята е тук. Има кърпи и всичко от което се нуждаеш.
- Обаче няма какво да облека, дали има някакви дрехи?
- Ще се погрижа за това.
                                        Хари
Чух душът да се пуска, представих си голото й тяло, което беше с перфектни извивки, а аз знаех че не бих издържал. Усетих как панталонът ми става тесен. Махнах колана. Мамка му...
                                    Мадисън
Бях затворила очи, наслаждавах се на топлата вода, до като не усетих натрапник, който ме хвана силно за врата и ме обърна към него. Удари устните си в моите, не бих искала да му покажа, че бих го изчукала поне два пъти...но не можах да издържа. До като усещах езикът му в устата ми, той спря и излезна. Объркана останах и двойно по - мокра под душа. Спрях водата. Излезнах от банята и тръгнах към една от стаите, чиято врата беше отворена. На леглото имаше бележка и една широка тениска
- Всичко е шибано сбъркано. Това е грешка. Леглото е изцяло твое, използвай тениската ми.
                                              -Х.
Аз съм грешка? Шибаняк...той е грешка. Пълен нещастник.
Легнах и се завих. Започнах да мисля, объркана дали съм засегната или нервна от факта, че мисли че съм грешка. Боклук. От всички мрачни мисли ме обзе съня...

                                       Хари
Едвам, едвам отворих вратата. Запитах и едвам изкачих стълбите. Отворих вратата и видях нежното й лице, простиращо се на възглавницата. Беше много красива и беше най-голямата кучка, която бях срещал. Отидох до нея и започнах да целувам устните й. Тя започна да се разсънва и ме погледна стреснато.
- Време е за наказанието.