Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличаите! Време е за работа!
Отворих шкафа до леглото и изкарах сив клин и черна блуза с дълъг ръкав.
Вратата в края на стаята се отвори. Влезе мъж с прошарена коса.
- Коя е Аня Саров? - провикна се с уморен от старост глас.
- Единственото женско същество в сградата, Ед! - провикнах се, докато нахлузвах клина.
Ед се засмя и дойде до леглото ми.
- Какво си направила пак? - попита.
- Съществувам. Какво друго?
- Хубава шега - усмихна се той. - Но не говоря за това - сериозното му изражение се върна на лицето му. - Викат те в Офис 1. Доколкото знам, там е единственото място, където не си ходила?
- Да - отговорих, разбирайки сериозността на положението. - Знаеш ли за какво ме викат?
- Не. Казаха ми само да ти кажа и да ти дам това - той ми подаде плик, запечатан с восък.
- Уоу, това наистина е сериозно - поех плика. - Кога трябва да отида?
- Имайки предвид, че идва от най-високото ниво - възможно най- скоро.
Погледнах плика и се замислих. Напоследък не бях правила нищо чак толкова лошо. Дори при най-сериозните ми провинения не са ме викали там.
- Аа, и не го отваряй, преди шефът да ти каже - прекъсна Ед мислите ми.
- Но тогава какъв е смисълът да ми го дават сега? - попитах.
- Не знам. Приятен ден - усмихна се гадно и тръгна към вратата.
- Идиот! - провикнах се след него през смях. - Това е единственото място, което не бях виждала в сградата. - казах на себе си.
Адам се приближи към мен вече облечен и готов за работа. Той работи в кухнята бе сложил престилка от чийто джоб се подаваше дървена лъжица.
- Защо Ед беше тук? - попита.
- Викат ме в Офис 1. Не знам защо.
- Да не би пак да си проникнала в Контролния офис? - попита с насмешка.
- Не, но смятам следващия път да не го правя така нескопосано като последния път.
