Лина
Когато Нют си тръгна, седнах на леглото и просто се взирах в стената за няколко минути,опитвайки се да разбера какво се случи току що.Нют каза,че всички излизат от кутията като мен.Той каза,че никой не помни нищо за тяхното минало.Той каза,че наричат хората,които ни пращат тук създателите. Изглеждаше,че много ги мрази.
Но защо? Защо ни пратиха тук? Защо не можем да си спомним нищо.?
Бях много гладна. Взех сандвича и го унищожих за 10 секунди,нищо друго на земята не беше по-вкусно от него.
~~~~
Събудих се от някой,който ми шептеше името. Отворих си очите и видях малко момче на около 11/12. Имаше кафява къдрава коса и пухкави бузки.
"Алби ми каза да те събудя"
"Благодаря"
Следвах момчето с кафявата къдрава коса.
"Аз съм Лина" казах,защото се опитвах да счупя тишийната между нас.
Той се усмихна "Знам! Всички говорят за теб нон стоп! Може би искат да ги харесаш. Както те харесват теб"
"Ами ти?"
Той се подхилна "Съжелявам да ти го кажа,но си прекалено голяма за мен"
"На колко ти изглеждам?" попитах и осъзнах,че не знам собствените си години
Той ме огледа.Бях по-висока от него. Стигаше само до корема ми.
"Мисля,че си на 16"
"Благодаря"
"Аз съм Чък."
Алби беше отвън. Най-накрая се запознах с него. Той беше високо момче с тъмна кожа,което определено излъчваше сила.
Алби ме заведе в центъра на поляната и ми показа металната кутия, с която аз бях изпратена до тук.
"Това е кутията. Ние получаваме нови доставки на храна,дрехи и неща,които са ни нужни всяка седмица и нов зеленяк всеки месец. Зеленяци наричаме новодошлите,така че ти си нашия нов зеленяк. Ти си единственото момиче пращано тук,но не мисли,че това те прави специална! Ти ще правиш работата,която ти дадем и няма да мрънкаш за нея" аз кимнах.
Алби посочи ъгъл,който беше покрит с хора,които копаеха,махаха плевените от зеленчуковата градина и браха плодове.
Наричаме ги земеделците.
Лекарите,те работят в гостната. В дясно са баните." Той спря за момент и ме огледа.
"Май ще имаме проблем с това." Казваше го докато въздъхваше
"Там е кървавата къща.Така я наричаме,защото там убиваме животните или по-скоро живата ни стока. Така че ако не обичаш да гледаш кръв не искаш работата на резачите. А ето там при високите дървета изгаряме умрелите."
Изгаряте умрелите? Тук няма никой над 18. Не съм обърнала много внимание,но всички ми се сториха много млади.
"Ето там." Алби посочи постройка с железна врата.
"Това е стаята с картата.Бегачите отиват в нея след като се върнат от лабиринта. Там е картата на целия лабиринт.Опитваме се да намерим изход от години." Мога да кажа,че в гласа му имаше болка. Ясно ми стана,че все още не са намерили изход.
Алби ме заведе до най-близкия отвор на лабиринта. "А това е лабиринта.Нещо,което трябва да разбереш е,че никой не влиза там освен ако не е бегач. Разбра ли? " Кимнах.
"Всяка вечер стените на лабиринтът се променят,правят различен марширут всеки ден. Вратите се затварят всяка вечер за да държат чудовищата на страна. Сигурно не си ги видяла,защото този идиот те прати много рано да си легнеш вчера."
Трябваше ми минута за да разбера,че той говори за Нют.
"Ще ги видиш тази вечер. Наричаме ги скръбници"
После Алби направи нещо което не съм го виждала да прави до сега. Усмихна се.
"Какво?" Го попитах
"Изглежда ми,че приемаш всичко това много гладко. Предполагам момичетата са по-спокойни и умни от момчетата.Ти трябваше да видиш другите,когато дойдоха за първи път. Кошмар.
Десет милиона въпроси,някои изпаднаха в изтерия,други се опитаха да избягат в лабиринта а трети умряха..."
Алби се усмихна,а очите му заблестяха. Изглеждаше,че му е приятно да си спомня такива спомени.
