Once upon a dream *Bulgarian 1D fan fiction*

Chapter 11 *1*

-Какво общо има Зейн ?-попита Найл.

-Не знам-въздъхнах аз.

Наистина не знаех. Дали Зейн наистина има нещо общо с това ? О ,Боже . Нали Зейн и Лиам се сбиха . Нещо е породило конфликта . Трябва да разбера какво е .

-Аз мисля да си лягам.-казах на Найл ,а той ми кимна.

-Лека.

-Лека,брат ми.

Запътих се към банята да се оправя и после към стаята ми. Бях я украсила с малки светещи лампички,които придаваха приятна атмосфера . Легнах в удобното си и меко легло и си пуснах да гледам филм.

Когато се събудих от досадните слънчеви лъчи се сетих ,че днес е неделя. Трябва да уча и да намеря Зейн ,за да поговоря с него . Часът е дванайсет ,предполагам ,че вече е станал , а ако не ще ме напсува . Взех телефона си и набрах Зейн. Изчаках да отговори.

-Хей,буден ли си ?

-Вече да.

-Ако искаш да ти звънна по-късно.

-Не ,няма проблем. Нещо случило ли се е ?

-Може да се каже. Искаш ли да се видим по-късно ?

-Да. Какво ще кажеш в два да се чакаме пред McDonalds.

-Добре. Чао

-До после.

Беше около 12 часа и реших да закуся или по-точно да обядвам. След като с Найл не знаехме какво да обядваме си поръчахме пица. Докато чакахме аз реших да си взема душ и да се пооправя ,за да не закъснея. Точно след половин час пицата дойде и Найл се ядоса ,че трябва да плаща.Само 1 път остана доволен ,защото не платихме. След като се наядохме си измих зъбите и си облякох дрехите . Когато понечих да взема чантата си видях стара снимка на мен , баща ми ,майка ми и брат ми Крис . Много ми липсваха мама и Крис. Та сигурно се чудите кой е Крис ? Той ми е брат,но живее с майка ми. От две години искам да ги видя ,но баща ми все не е съгласен. Нямам си и идея защо. Взех чантата си,малко пари,цигари и телефона. Тръгнах със забързана крачка ,защото знам ,че пак ще закъснея.
След десет минути ходене и опасност да ме блъсне някоя кола,най-накрая бях пред McDonald's и видях Зейн.
- Хей!
- Хей. Станало ли е нещо ?
- всъщност да. Но не мисля ,че тук ще в най-доброто място да говорим.
-Знам една скала. С колата съм,така че няма да се бавим много.
-Добре.
Тръгнахме към колата му. Черно BMW X6 . Наистина ми хареса колата ,но за мен е Мерцедеса. Качихме се, като той ми отвори вратата и за пет минути стигнахме до скалата. Гледката беше много красива.
-Знаеш,че с Лиам скъсахме ,нали.
-Да.
-Ами той искаше пак да се съберем, но аз му отказах и той веднага започна да обвинява теб. Стана ми странно и реших да те питам дали имаш нещо общо с това.
Погледнах към него и го видях как размишляваше над думите ми.
- Предполагам,че....
*ГТНЗ*
Това,което ми каза не го знаех. Мислех,че всичко между тях е приключило. Имам някакви чувства към нея , но не знам дали да й кажа.
-Предполагам,че Лиам Не ти е казал,защо се сбихме .
-Като се замисля не е .-каза тя.

-Аз му казах,че съм влюбен в теб. Не го отричам .-казах аз ,а тя ме погледна странно . В погледа й виждах радост ,но и тъга. Страх и шок.

-Ти... какво ?

-Каквото ти казах .- казах аз. Мразя да се повтарям и не мисля да повторя.

-Ти сигурен ли си ?

-Да.-казах аз и се наведох към нея.

Погледът й се озова срещ моя. Прегърнах я и се обърнах.

-Да тръгваме ,ако искаш.

-Ам..добре.-каза тя. Гласът й трепереше.

Вървях пред нея и си мислех какво ле щеше да стане ,ако я бях целунал. Може да опитам.

-Гладна ли си ?-попитах я.

-Ами да ,но...

-Добре. Какво ти се яде ?

-Няма значение.

Пътят ни до колата ми беше кратък ,без разговори. Когато се качихме тръгнах към любимият ми ресторант в западен Лондон.

*ГТНК

Със Зейн ядохме в едно малко ресторантче в западен Лондон. Не съм яла по-вкусна храна през живота си.

Разходихме се по центъра. Разбрах,че имаме много общи интереси и ,че сме почти еднакви като хора.

-Знам,че е малко късно ,но гледа ли ти се някакъв филм ?-попита ме той.

-Да,защо не. Да извикаме ли още някой ? Мога да..

-Не.

-Оу,ами добре.

Тръгнахме към киното и оставих той да избере филма.

Дано да ви хареса и Честит Трифон Зарезан или Свети Валентин ! ;)