Once upon a dream *Bulgarian 1D fan fiction*

Chapter 5

*Ох почивка най-накрая ! Благодаря Ви за търпението ! Обещавам да качвам повече глави , ако не ми се играе . ( Играя League of legends  ,ако някой иска да знае ) Весели празници на всички и съжалявам ако има грешки <3

ask.fm - http://ask.fm/katarinabg1D

Стоях в банята или по- точно във ваната . Водата беше толкова гореща ,че човек би си помислил ,че съм луда да стоя в нея . Но тази болка ми харесва . Горещи като водата сълзи се стичаха по кожата ми ,размазвайки спиралата ми . ЗАЩО АЗ ? С какво съм го заслужила ? Намерих ли щастието ?

Ето тези проклети въпроси се въртят в ума ми . Не искам Томас да нарани Лиам . Той нищо не му е направил . Забих главата в ръцете ми . 

Мразя Томас . Той просто не ме заслужаваше . Биеше ме , правеше неща с мен ,които не исках просто.... Ужас . Един ден просто му казах ,че го напускам . Опита се да ме накара да остана с него , но не мога . След това , което ми причини не мога!  

Излязох от водата и се подсуших. Обгърнах се с кърпата и тръгнах към моята стая . Облякох си тъмен клин с черен пуловер и черни Converse . Взех около 10 паунда от парите ми , ключовете и телефон . Излязох от стаята си и се запътих към входната врата . 

-Къде отиваш ? -попита ме Найл .

- Навън , да се поразходя . 

- В 11 вечерта ?

- Да ,някакъв проблем да имаш ? -казах много заядливо аз . Чак ми стана гадно  , защото брат ми не заслужавата това поведение от моя страна .

- Вземи си яке и ми вдигай ако ти звънна . Става ли ? - той е наясно ,че има нещо което ми пречи и ме убива отвътре .

Взех черното кожено яке , наметнах го и излязох . Вървях безцелнно около десетина минути от тръгнах към кварталното магазинче. Влязох вътре , взех си вода и разгледах рафта с цигарите.

- Водата ,едни Марлборо голд  и едно уиски .. 

- Лична карта ? - получих като отговор от другата страна .

Извадих картата си и я показах.  Платих на жената с останалите пари ,които намерих в якето .

В това яке винаги има резервни пари и запалка ,което ме устройва . Намерих самотна пейка в по-скритата част на парка . Интересно ми е как в единадесет и половина вчерта вси още има хора ,които се натискат по пейките . Все тая. Извадих една от цигарите и я запалих . Издишах тежкия дим и седнах две пейки по-надолу от влюбените гълъбчета. Най добрата връзка е между цигарата и пушача . Тя изгаря за него - а той умира за нея. Каква ирония . Започнах да плача пак . Колкото повече сълзи падат , така и фасовете се увеличават.  Не издържах и отворих бутилката. Течността в нея ме сгряваше и замъгляваше ума ми. Това исках точно сега. Както си пушех и пиех видях тъмна фигура да се приближава. Поредния човек . Но чакай , та това е ЗЕЙН ?!