Изживяно и неизживяно

3.

Така и не успях да ти напиша
Тези мои няколко си стиха
Така и не успях, ловецо мой
Но спи спокойно ти, в покой

Ти беше от онези хора...

Ти беше от онези, хората незабравими
Които правеха живота ми в рими
Ти търсеше усмивката в тъгата
Ти беше слънцето, луната и дъгата
Ти търсеше в нищото, нещо едно
Ти беше всичко друго, но не и зло
Ти беше един романтик с кафеви очи
Очи, в които мога да гледам с дни
Ти беше на вид нормален,
А за мен - идеален.

А аз за теб непозната

Никога и не изрекох тези думи
Тялото ми се страхуваше, а ума ми
Искаше да ти разкаже историите
Чувани само на гарите и затворите
Да ти разкажа за медния ти глас
Дъжаща ме жива - всеки час
За лицето ти, което още ми напомня
За истината ми греховна

Нямах смелост да ти кажа

Че ти си ловеца на моето сърце
Ти си онова, замечтаното момче
Което нямах смелост даже да погледна
И да призная истина поредна
Че те жадувах всяка нощ, любими
Ти си причината за моите рими
Ти си бил винаги, макар и да не знаеш
Знам че сега в облаците ти витаеш
Ти си приключенеца, ти беше
Ти си момчето, което летеше
Момчето, което вече не е за земята
А е там някъде си на луната
И ме гледа някъде отгоре и се моли
Бог обятията да си фа отвори
И да вземе мен за много малко
Да ти кажа история, за много кратко
И да ме върне пак, долу на земята
Поне да знам че истина ще е лъжата.