𝘁𝗵𝗲 𝗽𝗮𝗽𝗲𝗿 𝗵𝗲𝗮𝗿𝘁 [nomin]

𝑡𝑤𝑒𝑛𝑡𝑦-𝑓𝑜𝑢𝑟

"ще ми кажеш ли какво пише?"попита джемин.

бе извикал марк.не знаеше защо,но беше притеснен.

"нана,не съм сигурен..."

"просто кажи.омръзна ми да чакам."

"ами...пише,че се надява да забравиш за всичко,а и се извинява,че те е притеснявал"

джемин въздъхна"не ми пука,ще отида там"

"нана-"

"просто млъкни"

____

"какво пак си се замислил?"

"за джемин и другия."

"какво за тях?"попита хечан.

"джемин не се отказва от идеята да отиде,въпреки че онзи му каза да забрави."

"знаеш го.спри да мислиш.не можем да направим нищо."

марк замълча.погледна през прозореца.вече се бе стъмнило.

"ще си направя кафе, ти искаш ли,хюк?"

"не е ли малко късно?"

"да,но едва ли ще спя,поне кафе да пийна."

минхюк се запъти към кухнята.взе нужните неща.

пъхна чашата с вода в микровълновата и зачака.

изведнъж усети чифт ръце да се обвиват около кръста му.

"успокой се.дори да отиде-нищо няма да стане.чу ли?"

по-големият кимна леко.

"хей,обърни се."

марк се обърна,като положи брадичката си на рамото на другия.

"всичко ще е наред.обичам те."

марк се надигна и сля устните им в кратка целувка.

точно,когато се отдели,звукът от микровълновата се разгласи из цялата стая.двамата се засмяха.