Пътешествие до Нептун

Планове за лятото

Лена, естествено, не повярва на баща си. Че кой би вярвал, когато му натякват, че всичко е невъзможно?! А и беше на пет....... Но именно това и помагаше да осъществи необикновената, екстремна и сигурно една от  единствените в света такава мечта. Лена разбираше от схеми. Брат ѝ я беше научил ехеееее преди година и половина. Но тя  помнеше всичко добре, че даже по-добре от ученик в пети клас!
  Та....започна да чертае... Свързваше тънките, съвършени нишки, които свързваха разстоянието между звездите и пишеше точно колко е разстоянието от една до друга! Това щеше да е прекрасно за учените. Но как момичето, което допреди малко не знаеше какво е Нептун, сега пише точното разстояние на чертежа? По едно време брат и мина през стаята ѝ.
  -Защо разстоянието ти е в сантиметри?-попита той гузен, че не я е научил правилно да чертае схеми.
-Е, че как!? Ти мене си ме учил, ама май аз трябва да уча теб! Значи....ето така! Вземи линийката! Мери се от нулата!
-Знам как се мери с линия!-извика ядосан, вече почти яростен братът ѝ.
  -Еми тогава какъв проблем имаш? Виждаш ли това голямо нещо тука? Виждаш ли и онова? Значи сега от голямото нещо мериш разстоянието до другото! Трябва ти само модел и линия!
  Когато Емил (така се казваше братът ѝ) разбра каква е работата, избухна в смях-точно като баща ѝ.
-Ех, значи! То пък с единия да се споразумея, па другия реши да се смее! Ех, че си приличате с тати!
-Добре. Кажи ми каква е крайната цел на тази безумна схема?
-Ще ти кажа, ама да не се смееш! Обещай ми!
-Стига да не е безумно, на каквото бих се смял!
-Лятото ще ходим на Нептун! Ще се отървем от жегата! Йеее!
Емил не можеше да задържи смеха си, лицето му почервеня, а бузите му се подуха, а крайният резултат беше едно бебешко свирукане, което Лена чу и искаше да разбере защо брат ѝ го издаде.