Лиам се събуди на кухненската маса с нож в ръка. Цялата покривка беше в малки линейни дупки. Той изхриптя недоволно, сви вежди и се надигна с прозявка. Но ставайки, за да върне прибора на мястото му, в петата му се заби едно едро парче стъкло и той изруга. Ловко се измъкна от опасностите по пода, докато заливаше паркета с алена кръв, стенейки при всеки допир на раната. Зачуди се защо се е развихрил толкова късно с питие в ръка и в миг остатъка от алкохола попари в устата му. А, да, сестра му беше мъртва. И вчера той обяви пиянско разследване, всъщност с нездрава умисъл реши, че тя не го е предала и откри първото съществено доказателство, че става въпрос за криминално престъпление — тя беше най-близкият човек до него и нямаше никаква вероятност, дори и най-малка, да го е оставила. Без да му обясни, без писмо, без помен. Тя беше листо, отнесено от вятъра и нямаше как да се докаже, че някога е съществувало, освен, разбира се, вещите ѝ.
Чу се звън на входната врата. Лиам прекара пръсти през косата си и въздъхна, гледайки полуголото си облекло. Беше забравил молбата си към Кери да помогне да преровят нещата на Лиса или поне това, което бе останало, след вихъра на криминалните детективи, които прибраха всичко в пликчета. Така и не му ги върнаха, дори след като случаят бе закрит. Взе първата фланелка, която се изпречи на пътя му и я прекара през главата си, докато чистеше кръвта от крака си. Чу се втори звън, при което той я оповести, че ще отвори всеки момент. Претендира пред себе си, че бардака в кухнята е измислен и отключи, придавайки си най-свежият възможен вид, като че ли главата му не пулсираше след няколко бутилки вино, а миризмата на спирт я пое дори в небцето си. Но Кери не каза нищо, само го обгърна през раменете, докосвайки го нежно и жално по тила.
— Добре ли си? — прошепна тя и погъделичка ухото му с дъха си.
— Ако кажа не, тогава какво ще направиш?
Въздишката ѝ беше като тътен сред тишината. Русите ѝ къдрици обгръщаха врата му, а парфюмът за момент го покори, докато ароматът не запуши носа му. Сладкото звучене на движещите ѝ се устни го караше да изтръпне и замъгляваше ума му като наркотик.
— Ще те накарам да се чувстваш добре. — тя прокара пръст пред плътта на ключицата му, спускаки се по-надолу през гърдите му, а той затаяваше дъх, готов да се отдръпне всеки момент. Не можеше да го предизвиква, не и днес, не и когато сестра му бе погребана преди по-малко от ден. Щом стигна до стомаха му, тя спря и с другата ръка, вдигна торбичката, взирайки се в него с шеговито с дълбоките си зелени ириси, напомнящи за джунглата — нейната свободолюбива, независима и непокорима природа — Никой не може да устои на моята закуска.
— Ох, Кери..
— Какво? Нещо грешно ли казах? — попита игриво тя и му се усмихна. — Знаеш, че се шегувам.
— Не ми е до шеги! — изръмжа разгневено той. — Сестра ми умря!
— Съжалявам. — тя сведе надолу очи. — Не знаех какво да кажа. Правя го, когато съм притеснена и-
— Просто млъкни.
Изглеждаше наранена и ходеше бавно след него с наведена глава и посърнало лице. Преди щеше да се извини, галейки бузата ѝ, да я прегърне и да я целуне нежно по челото, оставяйки отпечатък на своята любов чрез милувката ѝ. Но сега беше различно. Сестра му бе извършила самоубийство, а сравнение с нея, Кери не значеше повече. Затова и я отблъсна. Защото искаше да вярва, че сестра му е имала причина. Нямаше време да се държи като любовник, сега трябваше да бъде брат и да разбере какво се е случило.
Кери се набоде на разпилените стъкла, също като него. Никой не я предупреди. Тя извади стъклената частица и пречисти раната, а той я наблюдаваше с празен и безжизнен поглед, все едно не участва в самото действие. Нито се разтревожи, нито помогна, нито проговори, само дишането му беше признак, че е все още там.
Наблюдавайки болката ѝ, Лиам се запита — а, колко ли я е боляло нея, когато е погълнала онези хапчета?
