Въведение
Лаура Хендерсън е дъщеря на Санди и Карл Хендерсън. Тя е на годините на Ленора и са доста близки приятелки.
Тя харесва Арвин,но знае,че е грешно,а си имаш и приятел.
Арвин Русвел е съвсем нормално момиче,което е загубило родителите си.Живее с баба си,чичо си и Ленора.Той също те харесва.Той е на 17.
Гледна точка на Лаура
Л:Лен може ли да остана при теб за вечерта? Знаеш родителите ми отиват на път,а не искам да съм сама.
Л:Да разбира се.
Л:Много ти благодаря.Искаш ли да дойда с теб до гробищата?
Л:Ами добре.
Тръгнахме да излизаме и пак тези идиоти идваха към нас.
Л:Лен тръгвай аз ще се оправя.
Л:Няма да те оставя.
Л:Моля те Лен.Знаеш какво ще стане моля те тръгвай.
Л:Ъгх добре.
Тя тръгна.А тея дойдоха при мен.
(Не си им спомням имената.Нека да ги наречем Ъри,Мъни и Пъри)
Ъ:Я кой остана сама?
П:Ти си толкова протовна,че дори и другите като теб те изоставят.
Ъ:Толкова си грозна,че ми идва да повърна.
Л:Като не ме харесвате защо се занимавате с мен?
Ъ:Каза ли нещо боклук?
Каза и изтърси някаква торбичка пълна с боклук.Бутаха ме,за да излезем навън и бяха напът да ме хвърлят в един контейнер за боклук и някой се обади.
?:Оставете я намира кретени долни.
М:Или какво копеле долно.
Погледнах към човека, който беше тук и беше Арвин.100%Ленора му е казала.
А:Иначе ще ви спукам всички ви.
Все пак Пъри ме пустна в контейнера и ме въртешеСтана ми лошо,а след малко спря и се върна при другите.
Всичко стана тихо и Арвин отвори капака.
А:Добре ли ди?
Каза като ми помогна да изляза.
Л:Да добре съм.Олеле майко ти добре ли си?
А:Да добре съм.Ленора те чака пред училището.
Л:Сигурен ли си?Тази кръв трябва да се измия.
А:Отивай при нея аз ще се оправя.
Без да казвам нишо отидох при нея.
Двете тръгнахме към църквата.Като се прибирахме Калвин ни спря.(гаджето)
К:Лаура много съжалявам,но всичко приключи между нас.
Л:Чакай.Какво?Защо?
К:Причините са лични.Аз съм причината.
Каза и се качи пак в колата.Меко казано бях в шок.Усазнах се почти веднага и се разплаках.Та ние бяхме заедно 5 години и сега той ме захвърли като някакъв парцал.
Л:Хей успокой се.Той не те заслужаваше.
Каза и ме прегърна.
Л:Бяхме 5 години заедно.Бях готова да прекарам живота си с него,а той ми идва и преключва всичко.Той е един...
Л:Идиот да такъв е.Сега да се приберем.
Прибрахме се,а аз поне 100 пъти си трих сълзите.Арвин се беше прибрал.
Л:Прибрах се!
А:Добре!Баба и чичо са извън града по работа.
Л:Добре.
Л:Та Лен искаш ли да ти помогна с обяда?
Л:Да.
Каза и се запретнахме да готвим.През цялото време си говорихме за училище и от време на време за момичета.
Л:Обяда е готов!
Каза Лен и завършихме с подготвянето на масата.След обяда с Лен започнахме да си пишем домашните.
Л:Ъгх..Лен не я разбирам тази задача.
Ще ми помогнеш ли?
Л:Да разбира се.
След няколко часа бяхме готови с домашните.Чухме телефона да звънни.
А:Лаура-майка ти е!
Л:Добре.
Разговора
Л:Здрасти,мамо!Как сте?
С:Добре сме скъпа.Ти си при Ленора нали?
Л:Да.Само за вечерта.Утре ще съм вкъщи.А и Калвин скъса с мен.
С:Ол миличка добре ли си?
Л:Да.Просто след толкова време.
К:Трябва да тръгваме.Чао миличка.
Л:Чао!Пазете се.
С:Ще се.Чао!
Край на разговора
Л:Лен аз ще отида навън замалко.
Л:Добре.Не се бави след малко ще вечеряме.
Л:Добре.
Просто излязох и тръгнах на някъде.
Минах през някаква хора.После се узовах в някакво поле със слънчоглед.
Беше красиво.После се сетих,че трябва да се прибера,но се загубих и ми отне 1 час поне да се прибера.
Влязох в къщата и Лен ме прегърна.
Л:Знаеш ли колко ме уплаши?
Каза плачейки.И се отдръпна
Л:Нищо ми няма нали?
А:Къде беше?
Л:Бях в една слънчогледово поле.После се загубих.
Арвин стана и се приближи към мен.
А:Не го прави повече.
Каза,а аз започнах да отстъпвам назад.
А:Имам предвид,че Ленора много се притесни за теб.
Не казах нищо,а просто дадох поглед на Ленора да лягаме.
Л:Ние ще си лягаме.Лека вечер!
Л:Лека вечер на всички!
Отидохме в стаята ѝ и заспахме.
Събудих се в 2 часа.Не исках да се натрапвам и затова написах белешка на Лен,че съм се прибрала и,че няма да съм на училище на другия ден.
Излязох от стаята ѝ и някой каза"Къде отиваш?"Беше Арвин.
Л:Ще изляза навън.
А:С раницата си ли?
Л:Аммм...Да.Вътре има фенер.Смятам да направя малка разходка.
А:Защо лъжеш,а не ми кажеш истината?
Л:Не лъжа.Просто ще направя малка разходка и се връщам.
Не каза нищо,а аз излязох.Пфююююю замалко да ме хване.Как да кажа,че си тръгвам?Както и да е.След 1 час ходене се прибрах и направо заспах.
На сутринта се събудих от телефона.
Л:Лаура Хендерсън,защо си написала тази бележка!?
Л:Защото не исках да се напрапвам.
Л:Никога не си се.А защо не си казала истината на Арвин?Той можеше да те закара.
Л:Не исках да го притеснявам,а и щеше да бъде неловко.Може ли да те поканя на пижамено парти?
Л:Ще дойда,но знаеш,че Арвин ще остане нали?
Л:Да той ще спи в гостната.А ти в моята стая.Аз ше спа в стаята на родителите си.Чао приятен ден в училище!
Л:Ок чао!
Каза и затворих.Преоблякох се и отидох в магазина,за да взема някакви неща за партито.Бях при женските продукти,когато забелязах,
че влиза в магазина.Бързо взех нещата който ми трябват и се запътих към касата.В бързината се блъснах в Арвин.От всички хора в магазина в него ли баш трябваше!?
Л:Много съжалявам.
Казах и бързо се разкарах.Направих се се едно не съм го разпознала.Прибрах се вкъщи и гледах телевизия.Стана около 3 и 30 и някой почука на вратата.Знаех,че това са Ленора и Арвин.Отидох и отворих вратата.
И както си заех те са бяха.
Л:Здрадти Лен!
Л:Здрадти Ла!
А:Имам да свърша нещо.Ще се върна след час.
Л:Добре.И се пази.
Каза Ленора и затворих вратата.
Л:Как беше в училище?
Л:Знаеш как.
Л:Та днес бях в магазина и един съученик ни покани на парти.Каза,че ще играем после 7 минути в рая.
Л:Не мисля,че е добра идея.
Л:Защо?Ще е забавно.Ще те обляка.Ще ти сложа грим.Ще си на токчета.Ще се чувстваме големи.Не ти ли писна брат ти да те мъкне напред и назад,да е с теб всеки като някакво бебе?
Л:Права си.Какво може да се обърка?
Л:Най-много или някой да ни целуна или да се напием.
Л:Както и да е.Да се залавяме за учене.
От колко е партито?
Л:От 10 часа.
Л:Ок.
След 2 часа бяхме готови с ученето и пуснах радиото.
Л:Сега да видим рокля.
