Загледах се в масата на Грифиндор. Видях едно много познато момиче. Тя имаше буйна/ рошава коса, лунички и много хубави, големи, кафеви очи. Попитах Панси коя е тя.
-Псст....псст.....Панси.
-А, кажи! Какво има?
-Виждаш ли онова момиче на масата на Грифиндор. Онова с буйната коса.
-Да, какво за нея?!?
-Коя е тя? Как се казва?
-Тя се казва Хармаяни Грейнджър.
-Това име ми е много познато.
-Няма ка да ти е познато. Тя е мъдблъд.
-А това е?!?
-Ако един от родителите ти е мъгал, а другият е магьосник. Или и двамата да са мъгали, а ти да се родиш магьосник.
-Аха, значи тя е нечистокръвна.
-Точно така!
-Добре, мерси!
-Няма защо!
След, като говорих с Панси се сетих, че Драко ми обеща да ме запознае с другите.
-Ъмм, хей Драко!
-Кажи, любов! - Забелязах как Панси се ядоса малко. -
-Ъм нали ми обеща да ме запознаеш с другите!
-Да, веднага ще ви запозная! Това е Блейз Забиби. - Каза той и посочи към едно момче. -
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Здравей, Т/и! Приятно ми е да се запознаем най-сетне! - Каза Блейз, като ми целуна ръката.
-И на мен! - Казах аз и се изкикотих.
-Внимавай Забини! - Личи си, че Драко се раздразни от действиетио на Блейз.
-Спокойно Малфой! Няма да ти я открадна!
-И не ми могъл!
-Момчета престанете! - Извиках аз, събирайки вниманието на масите. - Извинете! И Блейз нищо няма да крадеш, защото сме само приятели. Нали така, Драко?!?
-Точно така! - Процеди през зъби, стана и излезе без да казва нищо повече.
Аз разбирасе станах и злязох след него. Той започна да тича, но го настигнах.
Личеше си, че ми е разсърден. Но защо?!
През следващите 2 седмици Драко ме отбягваше и не ми говореше. Не сядаше до мен в клас, също и на масата. Не ме испращаше до стаята ми и не се усмихваше както преди.
Събота сутрин
Драко все още не ми говореше, но аз измислих план. Щях да вляза в стаята му с помоща на Блейз. След онази случка той избягваше и Блейз. Сближи се с Панси, а това меко казано ме нарани. Сега само да не започна да го ревнувам. Е все едно вече бях в стаята на Драко и бях украсила с балони и наши снимки като деца и от сега. Бях му направила сладоледена торта със ментов сладолет, любимият му.
Когато Драко влезе вътре се ококори, сякаш е видял призрак, въпреки, че из училището витаеха доста призраци.
Веднага отидох до него и го прегърнах, но той ме отблъсна и започна да ми крещи1
-Какво правиш в стаята?!?
Аз само стоях пред него безмълвна.
-Отговори ми!
-Аз ли да ти отговоря?!? Ти си този който ме отбягваше 2 седмици, не ми говореше, не седеше до мен, нито пък до Блейз! - Вече му крещях със сълзи, стичащи се по бузите ми, като водопад. - Защо ни отбягваше?!? Кажи м и, Драко! Защо?!? - Тези три изречения ги прошепнах.
-Аз...съжалявам! Просто наисти много се ядосах, когато каза, че сме само приятели! Аз наистина те харесвах и си мислех, че може би има нещо между нас!
-Драко, аз наистина..
-Не, остави ме да довърша! Наистина бях глупав да си помисля, че може да се получи нещо...
Не издържах, просто го целунах. Това беше най-добрата целувка в живота ми! Бе изпълнена със страст и толково много емоции на едно...гняв, обич, доверие! Не исках да свършва!
Той прекрати целувката и аз казах:
-Изпитвам абсолютно същото!
-Да, но аз казах, че съм ги изпитвал преди....сега си имам приятелка! Съжалявам, Т/и!
-Не, аз съжалявам!
Започнах да тичам към моята стая, но усетих как някой да ме спира и да ме прегръща! Обърнах се към човека, който до сега ме прегръщаше и си мислех, че е Драко, но не беше той! Беше Блейз. Аз веднага го прегърнах отново, а той веднага отвърна на прегръдката.
