2

18 2 0
                                    

Рейвън

Огромните дървени врати се отвориха и в стаята влязоха мъж и жена. Дори и от стола си, който се намираше чак от другата страна на огромната тронна зала, забелязах кралят и кралицата на Антия. Всички хора в стаята, освен родителите ми, се изправиха от столовете си и се поклониха. 

Докато кралското семейство преминаваше през вълната от хора, доближавайки се до троновете на родителите ми не пропуснах да забележа ослепителната красота на кралицата и студеният поглед на краля. 

Когато Семейството застана пред троновете, баща ми стана от своя, приближи се до краля на Антия, хвана ръката му в своята  и рече:

- Вален, какво те води в Ерия?

- Латис, отдавна се сме си виждали?- студеният глас на краля накара тялото ми да потрепери от стрхопочитание.

-Двадесет и три години по-точно - отвърна баща ми.

-Чух, че си се оженил.

-Така е! Елате да ви запозная със семейството ми - отвърна татко, като поводи кралят и кралицата към огромната маса, отрупата с храна и напитки. 

Кралят и кралицата последваха баща ми, като се настаниха от двете страни на трона му. Една от слугите, появила се от сенките се приближи към маста и наля вино. Когато момичето отново се скри в сенките, силният глас на баща ми се извиси.

- Маврия, Саян, Рейвън елате да се запознаете с нашите гости.

Майка кимна, стана от мястото си и заедно със Саян се запътиха към масата. Макар и малко по-назад от тях, аз също се присъединих. 

-Това е моята съпруга- Маврия- започна татко, като посочи майка,която се поклони леко.- Саян- премести ръка към сестра ми, която също се поклони- и Рейвън- след като изрече името ми, аз също се поклоних.

Когато вдигнах глава забелязах кралицата на Антия. Сега, когато я виждах от близо разбирах, защо всички я наричаха красавица.  Със снежно белите си коси и тъмно сини очи, който почти приличаха на лилави, чипо носле и малки устни извити в нежна усмивка кралицата приличаше на богиня, готова да те защити от всичко. Кралят от друга страна, с неговите тъмни, като нощта очи, квадрата челюст и набола брада, приличаше повече на войн, отколкото на владетел. 

- Чест е да се запозная с вас, Ваше Величество - чух гласът на майка и чак сега осъзнах,че тя вече се бе приближила до мястото си на масата.

The moon queenWhere stories live. Discover now