The moon queen

3

Рейвън

         Седмицата мина бързо. Всички в замъка трескаво се подготвяха за сватбата ми. Тъй като пътя от Ерия до Антия беше три дни, семейството ми имаше четири дни да подготви всичко. Както никога сега бях в центъра на всичко. През последните дни, толкова много хора влизаха и излизах в стаята ми,че им загубих бройката. От шивачи през златари, чак до врачки, който предсказваха бъдещето на брака ми. Дори майка и Саян ме посещаваха по-често. Вярно,че през повечето време майка се вайкаше, как нямало да ни стигне времето за подготвката, а Сеян се суетеше и се надяваше да намери някой красавец там, който да се влюби в нея. Постоянно говореше и се чудеше как изглежда и какъв е бъдещият ми съпруг. Питаше се дали е такъв, какъвто го описват слуховете. Аз от друга страна само стоях и слушах без да обеля и думичка. Чувства на предателство, отчаяние и страх се бяха загнездили дълбоко в мен и едва ми позволяваха да дишам. 

Откакто баща ми се бе съгласил на брака ми с принца на Антия, не се бяхме виждали за повече от няколко минути, не разговяряхме също. Единственото нещо което бе казал бе,че на сутринта заминаваме. Това беше преди два дни. Сега всеки  член на кралското семейство яздеше по един жребец  на път към кралство Антия. Пред нас имаше няколко стражи, зад тях бе баща ми със своя кафяв кон Ран, до него яздеше майка също с кафявата си кобила на име Самира, зад тях бе Сеян със своята бяла кобила Линар, а малко по- назад, обгардена от шест войника,  по два отпред, до мен и зад мен, аз яздех своя бял жребец на име Конан. Зад мен се намираха още стражи, някой яздещи, други не, който носеха всичко, от което щях да се нуждая за сватбата. Сватба, която не исках да се състои.

- Стойте!- чух твърдия глас на баща си.- Тук ще лагеруваме тази вечер.

Когато вдигнах поглед да се огледам пред мен се появи огромна поляна, скрита между няколко дървета, близо до ведин водопад. Мастото беше красиво и изведнъж ми се преиска да остана тук завинаги. Това спокойно и тихо място, внасяше спокойствие в душата ми, спокойствие, което не бях изпитвала от няколко дни.

До мен, стражите и прислугата се размърдаха, за да направят лагер. Всички свалиха товара от раменете си и се заеха да разпъват шатрите. Татко слезе от жребеца си, последван от майка и Саян, всички подадоха юздите на конете си на конярчето, който ги пое и ги заведе до реката да ги напои. Единсвена аз, останх на жребеца си без да мърдам. Докато майка и Саян, тръгнаха на накъде, през ума за малко премина идеята да бягам, и наистина щях да го на правя, ако едно малко гластче в главата ми не ми нашепваше,че трабва да остана. Трябваше да остана и да се омъжа за принца, да донеса пари на татко и кралството, като благодарност, затова че не са ме изоставили,че са ме приели.