3. ГЛАВА

43 3 0
                                    

  Така след около седмица ние с Кат скроихме нашия перфектен план, как да изляза от станцията.

                           И ЕТО...

  Плана влезе в действие и дакато Кат разсийваше моят "детегледач", аз отидох в банята. Там вече бях подготвила екипировката, но когато се погледнах в огледалото вече не виждах малкото момиченце, страхуващо се от външния свят. Видях млада жена, решена да разгадае всяка мистерия. След като вързах кестенявата си коса на опашка, сложих предпазни очила на синеокия поглед и вече облечена в предпазен костюм, изкокнах през прозореца.

  Днес вятърът духаше силно от север и дори през специалните дрехи усештах суровият студ. Следите от моя сноу-мобил бързо се заличаваха и това всякаш беше предупреждение, че няма връщане назад. Не след дълго стигнах до моята цел. Влязох вътре и..., бях съкрошена. Всички живеещи тук бяха тръгнали. Останали само старите одеала закачени за да разделят двете стаи. Минах през тях и видях писмо закъчено на стената. Изглежда старецът го бе написъл със стар молив, който сега беше паднал на земята.

Накрая на светаWhere stories live. Discover now