Втори шанс 2

36 глава

Днес трябва да напиша песен , песента ми със Сол е готова тъй като един от журито му изникна работа конкурса трябва да свърши по - рано  , но две от песенти са готови , но моята е доникъде Матео ме помоли да си тръгна и аз се върнах в имението , но не можех да напиша нищо стаята ми изглежда все едно е паднал ураган навсякъде хвърлени листове и как ще напиша песен за няколко дни , изведнъж телефона ми блесна имах гласове съобщение от Матео , той е на път да извърши голяма глупост няма да се самоубие нали , отидох  до морето и започнах да се оглеждам знам , че обича да прекарва време и го видях . Отидох там и той като ме видя изглеждаше стреснат .
Луна - Моля те Матео не прави глупости помисли сестра ти какво искала , знам , че те боли , погледни ме ти знаеш през какво преминах аз нали , но едно научих бягството не е опция трябва да продължим напред нали  .
Той се отдръпна от скалата и му предложих да отидем да пийнем нещо , но шотовете от един започнаха да се увеличават , и едва се прибрахме до къщата му той ме целуна и аз отвърнах , и това доведе до нещо друго . На другият ден като се събудих двамата бяхме осъзнали каква глупос сме извършили . Аз се облякох и той се опита да ме спре .
Матео - Знаеш ли Луна спирам с преструвките , не мога да ти бъда само приятел ясно , не мога да чувам гласа ти , не мога да те виждам , да и двамата сме страдали , но ние се нараняваме взаимно , не можем да продължавам така , затова след конкурса заминавам от града .
Аз си взех нещата и си тръгнах той е прав , ние винаги се нараняваме и когато двама души се нараняват постоянно това означава само едно те небива да се заедно ,  без това конкурса почти свърши и може би ако се разделим за известно врем тоест той като напусне града може и да ни се отрази добре . Вече имам песен . Започнах да пиша и сякаш ръката ми не можеше да спре .