Moonlight

Глава 2

3 месеца по-рано
-Хари ще закъснееш за училище! -
- Слизам мамо!

Премигнах няколко пъти преди да отворя очи. Ярката светлина от изгряващото слънце вече нахлуваше през прозореца ми, като осветяваше всичко наколо. Завъртях се и погледнах часовника. 7 и 20.
О, не отново! Пак ли закъснявам? Този път господин Панкъл сигурно ще ме изхвърли. Цяла седмица се оспивам. Какво не е наред с този будилник? - помислих си и се запътих към банята. Взех си душ, облякох се и слязох в кухнята. Взех си една палачинка и изхвърчах от нас.

Бягах с всички сили към училище. Имах чувството, че дробовете ми ще се пръснат. Стигнах до сградата и влязох в огромния коридор, отидох до шкафчето си и извадих каквото ми бе нужно. Тръгнах към коридора в ляво. Имах геометрия.

-Отново закъснение г-н Стайлс. - измърмори г-н Панкъл- Не мисля да толерирам това ви поведение! Моля да напуснете часа ми!
-С удоволствие! - казах по-скоро на себе си отколкото на него.

Тъкмо излязох от стаята когато някакво момиче ми се нахвърли

-Целуни ме! - каза тя, а аз я гледах като вцепенен. - Целуни ме! - повтори тя и не ми бяха нужни повече убежедния. Просто я целунах. В този момент влетяха две момчета. Изглеждаха силни и ядосани. Единият, който носеше синя тениска беше висок и слаб, а другият с ризта беше нисък и дебел.

-Кой е този? - попита момчето със синята тениска

-Гаджето ми. - отговори момичето

Канех се да кажа, че дори не я познавам, когато тя ме сръчка. Погледна ме умолително и аз реших да и помогна. Другият с ризата ме погледна.

-Как ти е името? - попита той

-Хари. Хари Стайлс. - отговорих.

-Е Хари Стайлс, дано имаш някакви пари, защото гаджето ти е загазила. Много загазила.
-Какво?! Нямам никакви пари! По дяволите тя дори не ми е гадже! - когато казах това тя ме изгледа ядосано.

-Задник! - изплю тя

- Чу ли го Дан, не и бил гадже. - високия се изсмя сухо и ме погледна - да беше помислил за това малко по-рано мамино момченце! - после двамата се засмяха.

В този момент усетих някакъв прилив на енергия. Сякаш в мен се криеше заспал звяр, чакащ само да бъде събуден. Имах чувството че кръвата ми направо кипи. За кои се мислят тези? - помислих си и докато се осъзная юмрукът ми се беше озовал в лицето на високия. Кръвта бликна от носа му, а той изкриви лице от болка. После другият ми се нахвърли и стовари няколко удара в лицето ми. Бях като зашеметен не знаех какво става. Момичето викаше за помощ. Учители и ученици запонаха да излизат от класните си стаи за да видят какво се случва. Тогава се осъзнах и най-после отвърнах на ударите му и се измъкнах от хватката му. После някакъв учител се запъти към високото момче, вероятно за да го спре и получи удар в носа. Тогава настана голяма паника. Момичето което ме забърка в това хвана ръката ми и ме задрпа на някъде