Moonlight

Глава 4

Беше тъмно. Главата на Хари беше каша, виеше му се свят, а мислите от вчера се мятаха като луди в главата му. Той отвори очи бавно, с усилие. Досадният будилник го бе събудил. Протегна се и изключи досадния звук. След това се протегна в чаршафите и обърна глава да погледне часовника . 8 часа.  Мамка му!- помисли си Хари-Успах се! По дяволите!
След това преметна от леглото възможно най-бързо, навлече първото което намери, метна раницата си и тръгна към училище.
  Беше пропуснал първия час. Стоеше насред коридора и се надяваше някой учител да не го срещне и да пита защо не е в час. Това щеше да го вкара в проблеми, да се впише в досието му, а точно сега това бе последното което той искаше преди да влезе в колеж. Хари имаше големи планове за бъдещето си, но за да ги постигне имаше още много да учи и трябваше кротко да изтърпи и тази година като минава между капките, като е незабележим. Както досега. Всичко бе точно изчислено , но имаше един фактор който той не бе включил в сметките си. Фактора Джасмин. Това момиче бе загадка, мистерия. Колкото живота на Хари бе изчислен до стотна, толкова объркан и непредвидим този на на познатото момиче.
  Звънецът за края на часа би и коридора се изпълни с ученици. Хари ги изчака да се разотидат и се запъти към шкафчето си. Там, както очакваше стояха неговите най-добри приятели  Джеймс и Карл .
- Как си мой човек ? -попита Карл
- Хей Хаза , къде се губиш? - добави Джеймс
- Добре съм момчета. Просто се успах , това е всичко. Сигурно снощи съм легнал по-късно понеже учих по стереометрия.
- Странно, аз пък чух, че си имал някакви премеждия с бандити из тъмните улици. Нали ме разбираш, из онези квартали в които никой не ходи дори и когато е светло. - каза Джеймс.
- Какво? Н-не. Аз...- додаде Хари и неволно докосна синината на лицето си за да я закрие, но вече бе твърде късно
Карл се приближи до него. И го потупа по рамото.
- Огледай се братле. Всички гледат към нас. Знаеш ли защо? Заради теб мой човек. Ти си звезда. Всички говорят за теб и Джасмин. Ти си я спасил.  Вече си един от готините. Знаеш ли кой ме пита за теб днес, Мат,  Хари! Той знае кой си ти!
-Аз,аз... - Хари не знаеше какво да каже. Откъде знаеха и защо беше толкова важно? Усещаше приятното чувство че е важен поне веднъж в живота си, но вътре в сърцето си знаеше ,че това ще му донесе нещо много лошо.
Джеймс го извади от мислите му.
  - Е, господин звезда, ще ни разкажете ли вече какво се е случило?
- Д-да разбира се. Добре момчета- отвърна Хари и трите момчета отидоха за обяд където тяхното неразделимо трио(знаеха се от деца) си разказа какво ново се е случило.