Ще си с мен ли?

Преместване

Мислех за това, което се случи вчера. Не можех да си избия тази случка от главата. Не мога да си избия чувството, което бях почувствала, когато Сонгджу си легна на мен. Не мога да разбера как един човек може да окаже такова влияние върху мен. Попринцип никой не е могъл да се докосне до мен така както Сонгджу. Какво се случваше с мен? Не мога да разбера. Не знам какво се случва с мен, но не искам и да знам. Единственото нещо, което искам е Сонгджу винаги да е до мен и аз винаги да съм до него. Просто да го виждам, усещам, чувам. Да е пред очите ми, да виждам усмивката му и да се смея с него. Това най-много искам.
Някой ми звънна и ме изкара от транса, в който бях. Вдигнах без да гледам.

-Ало. - чу се гласът на Сонгджу

Замръзнах. Откъде той ми имаше номера? Кой му го е дал?

-Ало, Анна тук ли си? - попита притеснен
-Да, да, тук съм. - отговорих
-Искаш ли днес да се видим на Клеван? - попита ме
-Защо не? Нямам планове за днес. - казах и майка ми връхлетя в стаята
-Анна, мързел такъв, ставай и започвай да чистиш! Защо още не си станала? Какво чакаш? Покана ли? Ставай да не хвана дървото! Искаш да те набия ли? - изкрещя
-Н....не. - казах уплашено
-Ало тогава ставай бързо! - нареди ми като някой генерал

Имах предимство, тя не знаеше, че говоря със Сонгджу. Тя излезна от стаята ми и затръшна вратата.

-Готово! - чу се гласът на Сонгджу
-Какво направи? - попитах уплашена
-Ами.....записах това което ти крещеше майка ти. - каза някак развеселен
-Сонгджуууу! Защо? - ядосах се малко
-Ами имам нещо на ум. Ще разбереш като му дойде времето. - каза с голяма нотка увереност
-Мразя изненади! - казах твърдо
-Тази ще ти хареса. - успори ме Сонгджу
-Добре. Трябва да затварям. Майка ми ще дойде всеки момент. - казах изплашена до кости
-Добре. Чао Ан. - каза видимо натъжен

Не знаех какво ми готви, но наистина.....мразя изненади. Дори ги нанавиждам. Винаги съм ги ненавиждала. Винаги са били тъпи шеги или пранкове. Сонгджу обаче ме познава и мисля, че наистина ще ми хареса изненадата му. Поне така си мисля. Ами ако това, което е намислил промени живота ми? Какво ще стане тогава? Как ще живея? Как изобщо ще е за напред?
Тези въпроси ме измъчваха два часа докато стана време да тръгвам за Клеван, но така и не намерих отговор на нито един от въпросите. Това ме объркваше. Не знам вече какво да мисля. Набързо се облякох и обух. Излязох през вратата и се запътих към Клеван.
Когато стигнах нямаше никой. Или.....аз така си мислех?
В този момент някой ми покри очите с ръце. След като ги махна момчето седеше пред мен. Тогава осъзнах че това е Сонгджу. Гушнах го.