Полета до Япония се стори на Марк като цяла вечност. Не можеше дори да повярва на факта,че събра смелост да го направи. След толкова време можеше да каже,че се чувства свободен и може би съвсем малко щастлив. Това можеше да е неговото ново начало за което мечтае от толкова много време.
Когато слезе от самолета не можеше да повярва на гледката. Момичето с,което беше говорил по телефона го чакаше там. Не се беше променила толкова много от последния път в който се бяха виждали. Както винаги беше облечена в черни дрехи,а очите и не можеха да се видят заради слънчевите очила,които носеше. Нейната дълга и тъмно кафява коса се спускаше по раменете и спокойно,леко развявана от вятъра.
Беше се облегнала на колата до себе си. Черно ауди. Това момиче имаше вкус за коли,е не само за тях,но това беше нещо което правеше голямо впечатление. Повечето момичета,които Марк познаваше си взимаха кола само за да могат да качат с нея снимка в инстаграм и много рядко ги караха. А тя обичаше да кара,както тя самата казваше,това я кара да се чувства свободна. Кара я да се чувства самостоятелна.
-Марк.-извика го тя.
Канадеца с уверени стъпки стигна до нея. С всяка крачка се чувстваше все по-облекчен,че я виждаше. Никога не си беше мислил,че някога ще се чувства толкова спокоен от това,че тя е тук.
Така и не можеше ясно да си спомни как точно се бяха запознали,но определено от тогава не бяха спирали да поддържат контакт. Беше може би преди 3-4 години при първото идване на Марк с родителите му в Япония. Определено нямаше да забрави това пътуване никога. Ден след като дойдоха някой беше откраднал колата на баща му от паркинга на хотела в който бяха отседнали.
Не е нужно да се каже,че баща му беше ужасно ядосан от това и първото нещо,което беше наравил беше за отиде до полицията. Така и двамата се запознаха. Марк реши да отиде заедно с него,за да разгледа и случайно попадна на нея. Бей Джу-хъон беше адвокат отишла в полицията за документи по едно от делата си.
Още когато я видя той не можеше да отдели очи от нея. Това момиче притежаваше наистина силен външен вид. Нещо от типа на "Не ми е нужен бодигард,защото и без това ще го прибия". Разбира се това си беше просто шега между тях,но определено тя не беше за подценяване. Беше една на 22 тогава,но успяваше да накара хората около нея да и правят път всеки път когато я видеха да минава.
YOU ARE READING
Death Forest
FanfictionМарк беше едно обикновено момче, живеещо с не толкова обикновено семейство. Майка му беше починала преди години, а баща му го малтретираше още от малък. Въпреки това той успяваше да види красотата дори и в най-тъмните и зловещи неща. Точно и това бе...