Death Forest

2 глава

Докато Марк се прибираше не можеше да спре да мисли за новините,които с всеки ден набираха все по-голямо внимание. Наистина идеята за това да отиде до това мистериозно място не го оставяше на мира,но имаше нещо което го спираше. Не можеше да остави баща си сам и то точно сега. Не трябваше да се разделят. Въпреки всичко което му беше причинил той му беше баща и не можеше да позволи това да се случи.

По пътя слушаше музика на слушалките на телефона по този начин,игнорирайки света около него както винаги. Не можеше да каже че се чувства като част от този свят не и след всичко случило се. Имаше нещо,което все му показваше че мястото му не беше тук.

Всеки път когато минаваше през алеята водеща до входната врата на къщата му се чувстваше странно. Спомените за моменти в които той и родителите му прекарваха късните часове на топлите летни дни тук го кареше да иска да се върне назад във времето. Искаше да може да промени нещата и това да не бяха само спомени,които да му напомнят колко щастливи някога са били. Искаше нещата да са си същите.

Определено реалността за него беше нещо,което той опитваше да излягва но не беше толкова лесно. Не беше толкова лесно да се откъсне от тъжните спомени с важни за него. Беше загубил част от себе си и тя никога нямаше да се върне.

Натисна внимателно дръжката на входната врата и влезе опитвайки се да не привлича особенно голямо внимание. За жалост опита му да се добере до стаята си без да бъде забелязан беше неуспешен. Баща му стоеше на дивана точно срещу него и по всичко си личеше,че отново не е в особенно трезво състояние. На лицето му имаше идиотска усмивка,а очите му бяха зачервени. Всичко това не беше нещо ново за Марк. По този начин протичаха дните му в които беше вкъщи. Никога не можеше да види баща си в добро настроение без то да е предизвикано от приема на алкохол.

Мъжът не отместваше поглед от себе си. Дори когато отново надигна бутилката със суджу за да отпие от нея,не си направи трудна да отмести поглед. Очите му бяха студени и криеха прекалено много омраза и недоволство,че човек можеше да се разтрепери само като погледнеше в тях. Нямаше нито частица от бащината обич с която преди гледаше сина си. Там се беше настанил мрак,който погубваше не само него,но и младото и невинно момче пред него,карайки го да губи надежда за щастие в живота си.

-Ето те и теб. Къде пак си ходил?-провлачено заговори възрастният мъж.

Гласът му беше дрезгав и студен,но това не можеше да направи никакво впечатление на сина му. Както вече стана ясно това колкото и гадно да звучеше не беше нещо необикновенно.