-вечерта- Събрах си багажа и казах на джун че съм готова. Той дойде помогна ми с багажа и ме заведе до домът ни. Качих се горе с багажа си и си го оправих. Почнах да се преобличам но забелязах че завесите са дръпнати и хоби ме гледа. Погледнах го злобно и дръпна завесите. Облякох се така
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Слазох долу и тръгнах да правя кимчи Джун: т/и ще има ли проблем момчетата да дойдат за вечеря тук Т/и: и Хосеок ли? Джун: и той Т/и: добре аз ще съм горе Джун: няма ли да ядеш Т/и:ще ям ама горе Джун: сигурна ли си Т/и:да не искам да вечерям с него Джун:добре Т/и наготви взе една чиния и си сипа. Качи се горе и се заключи.
Момчетата дойдоха и седнаха да вечерят. Джимин: бро как върви с т/и Хоби: много зле. Не иска да я доближавам, отбягва ме. Между другото Джун къде е тя Джун: горе в стаята си е Хоби: добре аз се наядох Той се качи горе и почука на вратата Т/и:Идвам Тя отключи вратата, отвори я и като го видя веднага се опита да затвори но не успя защото Хосеок си постави ръката между касата на вратата и вратата. Хоби:*изсъска* ауу по леко Т/и:извинявай извинявай извинявай не исках да те ударя *хвана ти ръката и те вкара в стаята като донесе аптечката* боли ли те много Хоби: не спокойно Т/и почна да му маже ръката с някакъв крем за да не се подуе. Хоби я гледаше и се усмихваше Хоби: нали не се интересуваш от мен мъник Т/и: шшшшшт Когато беше готова прибра крема в аптеката и я остави на мястото й като се върна при хоби на леглото. Т/и:казвай по бързо защо дойде Хоби:защо ме отбягваш Т/и:не си мисли че ще забравя онези думи. Колкото и да ми повтаряш че не си ги мислел на мен отново ще ми става гадно като се сещам че са излезли от устата ти. Хоби хвана ръцете й Хоби: т/и обичам те повече от колкото си мислиш и за нищо на света не бих те зарязал повече! Моля те върни се при мен Т/и: амм аз.. Не знам... Трябва ми малко време Хоби: добре ще чакам колкото време е нужно стига отново да се върнеш при мен Т/и: добре айде сега отивай долу при другите Те се прегърнаха и хоби слезе долу при другите а тя си взе телефона и почна да си ровичка в инстаграма
*на следващия ден* Г.т. Т/и Събудих се и се облякох така
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Вързах си две ниски опашки и тръгнах за училище. На входа на училището ме спряха моли и Джае Т/и: здравей моли как си и защо си с тая там *погледна към джае* Джае: тая тука те чува и й е най добра приятелка вече а ти миличка си взимай тея дрехи дет си ги извадила от контейнера и се махай депресирания гъз от тук Седях вцепенена Моли: какво ме гледаш кат гръмната аре чупката Т/и: моли стига игрички не е смешно Моли: ха кой го казва човека предател аре махай се че почнах да губя мозъчни клетки Т/и: добре.. Добре.. Тръгнах нагоре към стаята и седнах отново на последния чин и си забих главата в чинът Хоби:хей какво ти има Т/и:какво ти пука Хоби: пука ми и то много а сега ми кажи какво ти е Т/и: охх добре... Джае и моли са най добри приятелки и моли твърди че съм предателка но не знам по каква причина.. Хоби:ела тук Той ме гушна. Отново почувствах онова гъделичкащо чувство в стомаха както когато го видях за първи път. Аз отвърна на прегръдката.
Хайстт Тая е малко по малка ама просто напоследък идеите ми се изчерпват като желанието ми за живот ииии мисля да я завършвам скоро
