The Maze Runner part 3:Kayla Lee

Глава 1.

-... Добре де, но само си представете: голяма внушителна кула, от чийто връх се вижда половината остров!
-Това ще е трудно, Хорхе! В лабиринта едва построихме двуетажни сгради. Ти искаш нещо много по-голямо.
-Не е невъзможно, но трябва много да внимаваме.
-Аха, Ив знае за какво говоря...
Всички се разсмяха. Нют прегърна Ив малко по-силно отпреди малко.
-Искаш ли да се поразходим-попита тихо Ив и след като кимна продължи по-високо.-Стига строителни планове за тази вечер!
Двамата станаха и тръгнаха по плажната ивица.
-Големи неща ще стават тук-подметна Нют.
-Особено с идеите на Хорхе.
-Неговите идеи-твоята муха.
-Моля! Аз само го подкрепям.
-Щом казваш!-повдигна рамене Нют.
Ив спря и се обърна с цяло тяло към него както направи и той. Хванаха си ръцете и постояха така няколко секунди, в които просто се гледаха и усмихваха. Думите бяха излишни. На другия континент бяха преживели толкова много. Бяха разделени за толкова дълго. 'Обичам те' в техния случай щеше да бъде повече от банално. Ив отново се изгуби в неговите кафеви очи, както правеше откакто го познаваше. Откакто едва не го уби с 'празния' пистолет. Сякаш моментът можеше да продължи вечно, ако Сами (едно от момчетата от града ЗЛО) не ги прекъсна:
-Вземете си стая!
-Ако имаше такава някъде наоколо сигурно щяхме...
-Защо се разкарваш с нож наоколо?-попита Ив.-Да не си виждал нещо?
-Не! Просто го намерих.
-Просто го намери!? Дай да го видя! Ив, този не е сред нашите.
-Сигурен ли си?
Ив взе ножа да го разгледа. Нют беше прав. Нямаше как да е някой от техните. Първо беше чисто нов, излъскан до съвършенство (дори Винс не се грижеше толкова добре за оръжията си). Второ, на дървената нишка беше издълбано 'К' с изключителна прецизност.
-Сами, къде го намери?
-Около два километра от тук, точно до падналото дърво, образуващо мост над потока.
-Отиди и го покажи на Винс. Ние отиваме на там.
Сами тръгна към лагера, а Ив и Нют към мястото. Бяха бързи и не им отне много време да стигнат до него.
-Мислиш си каквото и аз, нали?-попита Ив.
-Има някой тук и... Вероятно знае за нас... Вероятно ни наблюдава.
-ЗЛО?
-Надали, но не мисля, че е някой по-малко опасен от тях.
-Оправихме се с тях, ще се справим и с тези тук. Само да бъдем спокойни.
-Спокоен съм! Нали си с мен! Ако те няма, няма да съм.
-Няма да се разделяме повече.
-Обещаваш ли?
-Да, обещавам!
Беше един от онези блудкави моменти, които биха станали лигави и за най-романтичната тийнейджърка, но от които и двамата се нуждаеха.
-Да тръгваме!
Нют едва го беше казал, когато вдигна ръката си към врата на Ив и изкара упойваща стрела. Последното нещо, което помни преди да загуби съзнание беше как Нют я хваща, обръщайки се наляво...