The White's house

5

- От както дойдох усетих,че нещата в тази къща не са нормални. Още щом слязох от колата си усетих нещо лошо. Но това, което се случи тук, вече ми идва в повече.

-Не можем да прекратим просто така. Какво ще кажем на семейството на починалите? -започна Кол.

-Не можем да затворим вратата, след като установихме контакт. Това е като да ти треснат вратата пред лицето.-заговори Тенър.

-Не можем да оставим нещата, след като успяхме да установим контакт. 

-Разбирам, но това нещо тук, не ни иска в дома си, не трябва да оставаме тук и мисля, че това ,което се случва цяла нощ точно това се опитва да ни покаже. Не мисля, че нещо тук е красноречиво по този въпрос.- Бях готова на всичко просто ,за да се махна от това място. Всеки има лимити и моите вече бяха почти достигати.

-Имаш право Нат, но не можем да се откажем при едни от първите признаци, че това място наистина е обитавано?- Кейси постави ръка на рамото ми.

-Добре, можем ли да го обсъдим навън. настина не съм сигурна,че искам да оставам тук.- 

Щом останахме малко навън и обстановката между нас, в следствие на случилото се вече не бе толкова нажежена, стигнахме до консенсуса ,че ще останем до изгрев, но на всеки от нас ни бе ясно, че няма да успеем да заспим тази нощ. Единственото, което исках беше да не бъда сама в стая, както бе решено в началото. Не ме интересуваше с кого щях да бъда в една стая, важното бе да не съм сама. Щом се разпределихме в двете стай всички си "легнахме". Никой от нас не се съблече. Всички бяхме с дрехите и обувките, готови, ако нещо се случи да се изнесем по-най бързият начин. 

Кейси и Кол, бяха в спалнята, а аз и Тенър бяхме в детската. Гледайки в телефона си , успях да убия малко от ужасното чувство, което ме преследваше след случката на тавана. След случилото се с Уиджи борда, никой от нас, не смееше дори да се опитва да заспи.Просто стояхме и чакахме да изгрее слънцето. Всички успявахме да намерим начини да убием малко време. С Тенър си поговорихме малко, след това всеки се бе забил в телефона си, очакващ всеки момент нещо да се случи. Просто стояхме и чакахме да изгрее слънцето.

Към 1;30 чух някакъв звук от долният етаж, който приличаше на животно.Щом погледнах мъжа на отсрещното легло  разбрах, че и той го бе чул. Щом преплетохме погледите си, се  изправихме и тръгнахме към отворената врата на стаята. В момента, в който излязохме се засякохме с Кол и Кейси. Явно те също го бяха чули.