Serial Killer

85 3 2
                                    

Чу се женски писък и всички в метрото се обърнаха.

- Приели са те в университета?!? - извика момичето от телефона.

- Да! Най- накрая след цялото това учене, успях да вляза там където най-исках. - въодушевено говореше момичето и снижи гласът си след като осъзна, че е привлякла цялото внимание.

- Това са страхотни новини! Къде си сега? Прибра ли се вече?

- Все още не. В метрото съм сега, до 20 минути ще се прибера. - след тези думи русото момиче погледна часът и сбръчи вежди.

- Лиса, завиждам на смелостта ти. След преживяното не те е страх да се прибираш толкова късно. Невероятна си, наистина.

- Не е вярно. Преместих се тук в Торонто, заради случилото се. Той никога не е спирал Ребека... и никога няма да спре.

След като излезе от метростанцията, Лиса сведе глава плахо и прибра ръцете си в джобовете на якето си като с едната стискаше здраво телефонът си, а с другата държеше елекрошок, който баща й, който е началник в разследващ полицейски екип й беше дал още преди дори да я изпишат от болницата.

Лиса живееше в страх.










Лос Анджелис, Калифорния

11ти Август 2017 година

- Клоуи Купър, Алисън Смит, Барбара Дейвис, Мария Сантяго, Лейси Джоунс, Люси Милър както и Мелиса Мартин са били открити мъртви с множество рани, следи от удушаване, синини по китките и глезените и шал, с който са били вързани ръцете им. По телата на Челси Уилсън и Бела Томас е имало следи от изнасилване, но те също като другите седем жертви имат шал на ръцете. Имаме си работа със сериен убиец. - обясняваше главния разследващ. - Жертвите нямат нищо общо помежду си освен, че са слаби млади момичета, някои студентки, а други все още гимназистки. Убийствата са се случвали вечерта при залез. Все още е било светло и е имало много хора навън. Убиецът ги е пресрещал и отвличал, държал ги е при себе си няколко дни, след което е захвърлял труповете им. Обича да измъчва жертвите си дълго време. Камерите по улиците не са заснели много. Момичето минава покрай камерата, но на следващата я няма. Успявала е да улови тъмен силует да върви след момиче и това е всичко. Все още търсим начин да го проследим и да открием мястото, на което ги води, за да стигнем до него. Вероятно е бял мъж в края на трийсетте или началото на четиридесетте, висок. Това е всичко, което имаме до тук. Въпроси?

- Означава ли това, че подписът на убиеца е да завързва ръцете на момичетата с шал? - попита един от аудиторията.

- Да, Евънс. Шаловете принадлежат на жертвите или са негови, това все още не ни е ясно.

- Защо единствено госпожица Уилсън и г-ца Томас са били изнасилени?

- Челси и Бела са последните две жерти, което сочи към смяна на метода. Защо Евънс? Защо е започнал и това? Възлагам задачата да разбереш на теб. - усмихна се доволно началникът на отдела.

- Разбрано! - Джак Евънс се изправи и излезе от събранието, мислейки как и от къде ще открие подобна информация.

Срещата се разпусна и всички се заловиха за работа отново.

Едно младо и красиво момиче влезе в учатъка усмихната до уши, леко подскачайки.

- Таткоо - извика момичето. - Нося ти обяд.

Джак Евънс се изправи от не много удобният си стол с усмивка и се доближи до брюнетката, за да прегърне малката си дъщеричка.

- Еми, татко се извинява, но няма да може да те заведе тази вечер на обещаната вечеря. Имам много работа. Ти сама ли дойде? Къде е чичо ти? Нали ти казах да не се отделяш от него, навън се разхожда много лош човек, който лови малки момиченца като теб! - преправи си гласът той, за да звучи по-страшно.

- Татко, спри да ми говориш така сякъш съм на пет. Голяма съм вече, започвам университет съвсем скоро. Относно вечерята, няма проблем, можем да я преместим и тук. Ще се обадя на чичо да купи пица за всички и да я донесе в управлението. - тя се огледа и се усмихна скромно на всички там.

Г-н Евънс я потупа по рамото и й показа къде да седне като й демонстрира сядайки на своето място.

- Нека бъде с пеперони! - чу се мъжки глас от края на стаята. Момичето кимна и набра чичо си, който й беше ядосан тъй като беше избягала от него, за да отиде при баща си без досадният си чичо.

След обяда Еми взе една книга и се настани удобно на един стол и зачете.

Serial killerWhere stories live. Discover now