След като се минаха около 2 часа, той ме покани на гости. Развълнувах се, все пак не се познаваме добре.
-Не съм сигурна...-казах му.
-Защо?-видях разочарование в очите му.
-Запознахме се преди малко...
-Добре тогава.. Ще излезем утре...
-Лол, изчакай малко... Мислиш ли, че е различно?
-Да, няма да излезем днес, а утре...-каза той и се усмихна
-Но няма да е зле да...-не ми даде да продължа и ме прекъсна
-Добре, утре ще се чакаме на улицата към 5 часа...-Това беше последното, нещо от деня...
На другият ден, реших да стана рано и да се разходя сама. Мама ми каза, че щом ще излизам, ще трябва да напазарувам... Тя често се възползва от мен когато излизам... Но, мама си е мама... Няма друг изход от ситуацията, освен да се съгласиш. Когато излязох, видях, че отсреща излиза момиче и се запътва към мен. Зачудих се за миг коя е тя, но вече Съни ми говореше. Да това е името й-Съни. Запознахме се и се оказа, че сме съседки.. (Очевидно аз "не бях" разбрала това според Съни..) Отидох с нея до магазина наблизо и купих това, което ми трябваше. Когато стана време да се оправям за срещата ми с Дани се разделихме и се разбрахме някой ден да излезем отново. Имах около час и половина до срещата, а бях много гладна, затова реших да хапна и след това да се изкъпя. Това и направих.
Стана време да се приготвям да излизам и реших да сляза долу, където беше мама.. Както винаги гледаше телевизия. Тази жена се нуждае от чист въздух... Когато отидох до вратата звънецът звънна и ме стресна леко, но отворих. Беше Дани, а часът-5:00. Отново навреме. Поздравихме се. И двамата бяхме облечени небрежно. Най-много ми хареса това, че сме през една къща и няма да ходим много, защото се оказа, че съм с неудобни обувки. Късметът явно не беше съвсем на моя страна, защото щях да падна точно пред вратата им. Семейството му, или по-точно родителите му, не си бяха вкъщи. Вътре беше брат му, за който Дани нищо друго не ми каза, освен, че бил извратен и побъркан... Не знам името му, на колко е и абсолютно нищо... Дани реши да го избегнем, защото явно беше пил.. Малко... А когато пие явно не е приятен.. Или поне така каза момчето, чийто брат се беше напил..........
Отидохме в стаята на Дани и седнахме на леглото му. Беше ми малко притеснително, защото бяхме сами, в стая...
-Е Мери, как си?-каза той. От всичко възможно, което можеше да каже, той избра това.....
-Добре съм. Какво ще правим? Имам в предвид, само в стаята ли ще бъдем?
-Не, ще изчакаме брат ми да заспи и ще хапнем.. Но, ако не заспи, аз ще сляза ти ще изчакаш тук...
Така половин час темата ни беше брат му.. Явно Дани не искаше да споменава имена и се наложи аз да го попитам.
-Как се казва брат ти?
-Лиам... Лиам Пейн..
***************************************************************************
Хора, извинявайте, че не съм качвала глави скоро, но просто не намерих време. Ще качвам всеки Понеделник вечерта. Надявам се тази глава да ви е харесала... Опитах се да бъде малко по-дълга.. Отново съжалявам и очаквам да изразите мнение в коментарите ;)
