Лиам се очуди защо го прегърнах... Да наистина, аз също не го очаквах, но пък го направих... Той не ме избута, а напротив постави главата ми на рамото му и каза на момчетата да излязат, но само Луи остана.. Помоли Лиам да ме остави сама с него, за да поговорим, а аз се уплаших още повече! Лиам ни остави насаме и Луи се приближи отново към мен. Не исках да ми стори нищо и се отдръпнах назад.
- О, не се тревожи скъпа, нали не мислиш, че ще ти направя нещо докато момчетата са тук? Хах... Наистина, голяма филмарка си... А сега, ако наистина не искаш нищо да ти се случи, ще кажеш на Лиам, че си добре и ще продължим играта.. Ясно?- аз разтреперена поклатих глава в отговор и той се отдръпна.
*хора, съжалявам за кратката глава, но вече мисля да качвам редовно и да пиша по-дълги глави*
