Погребение за забвение

110 10 1
                                    

Седеше.Студен.Още при смъртта му демоните се развилняха от щастие.Пируваха.Пируваха с брат ми.Единствения ми брат.Какво ставаше с мен , с него ?!Заради баба ни Кайл умра.Бързо.Без излишни мъчения.Докато се усетя плачех с цяло гърло , а светлината ,която изпълваше близнака ми чезнеше.Как щях да го преживея ?! Как щях да кажа на нашите ?!
За жалост знаех къде да отида.
***
Ридаех и му обяснявах , а то въобще не ме разбираше.Защо го наричам "то" ли ?Амиии... Говоря ви за чудовище направено от кръв и ... Си е леко плашещо ...
Все едно , то беше единствения начин за спасението на Кайл.Взе трупа му и го постави на маса направена от махагоново дърво.Подкани ме да изляза отвън и да чакам.Валеше проливен дъжд и дрехите ми се намокриха.Не ми пукаше.Изгризох си ноктите за точно десет минути .След малко изродското същество излезе.
-Имам две новини.Добра и много лоша.-погледна ме с ехидна усмивка
-Давай- извиках аз , а същестеото прихна да се смее.
Нямаше да я бъде тая.Призовах силата си и разкъсах засъхналата кръв по лицето на чудовището.То запищя , но после се овладя.
-Добрата-брат ти е жив.Лошата дошата му е някъде по света , а за да го спасиш трябва да станеш пазач и да отнемеш силите на трима ключари!

КлючаритеOù les histoires vivent. Découvrez maintenant