The truth in my eyes

°2°

Четиримата пътуваха към летището. Куфарите бяха натоварени в голямия багажник на джипа на Юта. Шотаро и Джисънг седяха на задните седалки, а Юта и Джено на предните. Нямаше от неловкото мълчание, нямаше сълзи. Всички пееха и се забавляваха като за последно. Това нямаше да е края на приятелството им. Нямаше как да е. Да нещата между тях щяха да се променят, но те не приемаха този факт.

Може би вече бяха изпяти около седем песни, когато стигнаха на летището. Юта паркира някъде из огромния паркинг. Спря радиото и се обърна към тези отзад, гледайки ги леко накриво. И той не знаеше защо. Те просто се засмяха и излезнаха от колата. Джено вече сваляше куфарите от багажника. Не му отне много време, тъй като те не бяха особено тежки, а и Юта му помагаше.

-Е момчета ние ще тръгваме. Да ни идвате на гости, разбрахте ли?-Джено едвам изрече тези думи с усмивка на лицето.

-Разбира се. Всички хубаво и да се обаждате.

Двамата братя кимнаха, прегърнаха приятелите си още веднъж и тръгнаха към входа като им помахаха.

-И внимавайте да не се скарате на връщане!-каза Джисънг, влачейки куфарите натам.

°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

След всичките проверки на документи, куфари, ръчен багаж и каквото още се сетиш, момчетата вече се качваха в самолета. Полета нямаше да е особено дълъг. Джено зае мястото си, което бе доста по-назад от брат му. Малкият още се луташе, но накрая намери и той мястото си. Точно до прозореца. Все още другите двама не бяха дошли, затова побърза да си заеме мястото.

Нямаше и пет минути, когато двете празни места до него бяха заети от две момчета. На пръв поглед напълно нормални, с хубави дрехи, височина близо до неговата. Всички беше нормално освен слънчевите очила. Беше зима? Защо ги носят? Джисънг реши да не им обръща особено внимание. Взе слушалките от багажа си и си пусна музика. Загледа се през прозореца. Нищо необичайно.

Качиха се още няколко пътника и вече слушаха инструктажа. Самолета излетя...