𝗃𝗄 𝗑 𝗄𝗍

3

Няколко дена Куки не беше на училище. Сутринта се оправи и отиде с брат си на училище-брат му го заведе даже много рано.Чудеше се какво да прави, нямаше никой в училището, затова просто седна на една пейка и чакаше охраната да дойде и да отвори училището.
Охраната дойде и отвори училището а Kookie се шмугна тайно и влезна в стаята в която имаше час. Сви се на задния чин до прозореца, гушна си коленете, сложи си качулката, пусна си слушалките и музиката,затвори очи.
   Така стоеше поне час докато в стаята не започнаха да влизат хора включително и Тае който седна до него и му издърпа слушалките.
--Хей къде се загуби?Защо те нямаше? Защо не си- - не можа да довърши. Kookie му запуши устата и го погледна със сънен поглед леко отпаднал.
--Недей да ми задаваш толкова въпроси особено..сутрин-каза той прозявайки се отпускайки се на него леко. Тае започна леко да си играе с косата му а Куки го гушна и качи крачетата си на него.
--Добре ли си? - попита го Тае загрижено поглеждайки го в очичките.
--Не се тревожи, ще се оправя-каза той замаяно леко отпускайки се повече  на него затварайки отново очички.
--Kookie, Kookie! -каза Тае леко разтрисайки го.Kookie го погледна леко сваляйки усмивчицата си.
--Ще повърна ако ме тресеш така, недей-каза потърквайки си нослето лекичко с ръчички.
--Болен ли си?
--Много но майка ми ме надруса с какви ли не хапчета, че да си стъпя на краката днеска, чуствам се отлично даже така, че не знам.. Възможно е още да съм..
--О боже, трябва да се прибереш!
--Нямам бележка за днеска иначе дори нямаше и да идвам Майка ми каза само днеска да избутам и, че ще ми вземе бележка за още няколко дни.-прошепна му тихичко.
--Ако знаех че си болен щях да си взема бележка да се грижа за теб.. Не искам да си болен..
--Гаджето ти няма ли да изревнува? Като гледам от преди малко ме гледа и точи един молив с ножижа заплашително.
--Гаджета много ти си ми един.. Ако ще да ревнува, не ми пука!-след тези думи Куки просто се сгуши и затвори очички усмихвайки се.

И да целия ден мина в това Тае да помага на Куки да скрие това, че е болен и да си стои на краката, дори му помагаше и да се храни. Цял ден бяха заедно. Kookie наистина се чустваше малко по-добре щом беше с него...ах какво ли ще стане между тях? Дали нещо ще стане като цяло между тях?