Мина месец от както съм тук.
Чуствам се спокоен но и все още тъжен.
Но със сигурност е по-добре тъжен и спокен от колкото да се боря с неспокойството докато е в мен засенчено от усмивка.
Нали?
Кой ли знае..
Живота си тече.
Скоро пак ще е септември.
Силите ще ми стигнат ли?
Ще се усмихна нали?
Ще се усмихна!
YOU ARE READING
𝗃𝗄 𝗑 𝗄𝗍
FanfictionЕдна улица. Двете и страни. Две неразбрани от семействата си момчета.Тези момчета още не се познават. Но какво ли ще им покаже съдбата? Какво ли ще се случи между тях?...
