MHA(☞ ͡° ͜ʖ ͡°)☞

Part 13

Малко Оточнение защото някои от вас сигурно се объркват ще променя малко писането
*аbv*-За случващото се*кой какво прави*
"(аbv)-Мислите на човека
-Abv-гледна точка на човека

Даби:Както кажеш Старче

~
~
~
*Тога влиза:
Тога:Хайст малка глезанке!
Ш:Значи отново ще се опитам да бъда добър така че кажи от къде искаш да вземем кръв?
Иза:От на Майка ти ####
Ш:*Въздишка*
Ясно...
Тога взимай колкото поискаш само да не я убиеш!
Тога:Разбрано шефе.
*Ш излиза и затваря вратата*
*Иза псика*
След около 30 мин всичко затихва и Тога излиза с препълнено такова онова дет се събира кат взе кръв на някой
*Даби чака чака облегнат на стената до вратата, нещо вътрешно му натежява..и това малко момиченце му връща спомени..спомени които той е заровил..*
*след като вижда колко кръв е взела Тога нещо го удря..но въпреки това остава безличен..*
Даби:Доколкото помня Шигараки спомена че трябва да остане жива.
Тога:Той каза и да взимам колкото поискам...
Даби:Нали се сещаш че ако умре плана *пук* изчезва
Тога:Ай стига де просто ще бъде, като исцедена гъба, до ден, два ще се оправи!
*Тръгва си*
*Даби се двууми дали да влезе..дали е готов да говори с нея...защото нещо вътрешно го жегва и очаква да открие отговора зад тази врата..*
*не след дълго натиска дръжката на вратата, а от гледката и лицето което излиза в главата му като я вижда го карат да трепне*
*Иза бездушно лежи на земята..бледа без признаци за живот*0
(Не е тя..
Няма как да е..)
*поема си леко въздух*
*сяда на леглото в стаята*
*като обляга ръцете си на колената*
*леко въздиша*
(Няма как да е тя...
Не и тя..)
...((Ами ако..Ако е тя...ще я остави да загине пред мен..))
*става ловко като кляка на единият си крак и поставя два пръста на врата й, с надеждата да усети едно туп...*
*след у

Даби:Мислих че ще се разберете с нея...*почти като шепот*
*отивайки до нея, като кляка*
Даби:Жива ли си..?
*леко побутвайки я*
Даби:Ъгх..(е остава достатъчно за да я убие как да не, при загуба на толкова кръв, няма как да оцелее..)
*заглеждайки се в безжизненото и нежно тяло*
((Прекалено крехка..))
Даби:Ще повторя отново дечко..
Какви са силите ти.*отпускайки леден поглед*
*като сега се отдръпва, изправяйки се бавно оставяйки я точно там, под краката му, сядайки на креслото и взимайки книгата си*

*След 9 часа*
-Иза-
(Нищо не виждам, но усещам всичко..капките от дъжда, клоните които се удрят в стъклото..Какво по дяволите се случва..
Дали не умрях..)
*опитва да се навдигне..но тялото и трепери, умира бавно и го усеща*
И тогава отворих очи бях на земята не можех да мърдам..Мамка му
..нима преживях толкова..за да загина по този начин..?....

-Добро утро сънливке-разнесе се глас, дълбок, дрезгав, близо..но не достатъчно
(..Даби..)

Да все още си жива-продължи той-
И оставаш под мое наблюдение..

(За какво говори..)
*несъзната*

Какво изобщо целите..?

Даби:Кой знае малката, навярно предизвикваме приятелчетата ти на война?*подигравателно*
Иза:Хах..(Това ли било..)
Губите си времето, не биха дошли(Не и заради мен)
Даби:Е, в този случай си имаме опитно зайче без задръжки
Един съвет, не казвай това пред Тога, ще си присвои и последната ти останала кръвчица*снизхождение, без да отделя поглед от книгата си*
Не умирай, все още ни трябваш жива*разлиствайки следващата страница, умислен*
*а Иза не продумва повече, изгубила отново съзнание*

-Даби-
(А какво ако наистина е тя?, не. Не е възможно*заглеждайки се в отново нетреващото и тяло*
Не и тя, мъртва е отдавна глупак такъв.*дразнейки се на себе си*
Какво по дяволите ще търси тук?
Духът и няма покои?
Стига глупости.*истината е че го боли, бесен че сравнява онова момиче в спомените си с нея*
Всички я преследваха, всички я искаха, ненадаранети остават отритнати от обществото а аз, бях глупакът който не можех да я опазя*болезнени спомени връщайки се*
Загубих я по моя вина, а сега се припознавам
Що за копеле съм.)
*отпускайки задържан, разгневен дъх, а тежестта сега е намерила кътче в гърдите му, където има възможността да го съсипва*
*но Шигараки отваря вратата и влиза, прекъсвайки мислите му*
Ш:Ще издържи ли още ден?
*Даби просто вдига безразличен поглед към него, след това неусетно да секунди се измества на Иза, и накрая спира отново на книгата му*
Д:За сега такива са плановете, но мисля че Тога играе собствена игра
Ш:Винаги я играе, нарвежда пионките според собствените си цели
Д:Както всички нас.
Ш:Точно така. Както всички нас.
Не забравяй мъничката ни сделка, отмъщението е близо
Д:Ще разберем старче*сякаш не съществува, отново разлиствайки, следващата страница*
Все пак..всеки пише сам съдбата си
.
.
.
.

Хей хора, поредното ми завръщане, наистина се чудя дали да продължа тази книга, при положението че първите глави са леш🥲
Ноо вие кажете какво мислите 🫶