1;

74 14 0
                                    

-Скачам! - Провлачи бавно той на висок тон, като скочи високо. - И вкарвам шибаната топка! - Той хвърли баскетболната топка, сякаш на забавен каданз, сетне тя влезе в коша и момчето отбеляза точка.

-Нямаше смисъл от скока, не и с твоята височина. - Оплака се другото момче, като ядно изтръгна топката от ръцете му.

-Тейонг, вътре съм! - Той се огледа, зървайки един от приятелите си.

Дрибрилаше с топката и когато усети, че Йонгхо бе на косъм да я вземе от ръцете му, я хвърли към другото момче. Юта успешно я улови и вкара поредния кош.

-Я стига глупости!

-Приеми загубата, загубеняк. - Присмя се Тейонг, избърсвайки потта от челото си.

Мамка му, лятото бе сурово...

-Дръж. - Джехюн подхвърли шеше с вода и Те побърза да отпие няколко солидни глътки.

-Какво става с квартирата? - Юта взе бутилката от ръцете на приятеля си, пресушавайки я.

-Ще ни изхвърлят, ако не събера някакви пари до края на месеца.

-Мамка му, братле. - Джони прихна в смях, сядайки тромаво на пейката до баскетболното игрище. - Това е ужасно.

-'Що не млъкнеш? Донгхюк е уредил мач за след два дни. Ако победя, сумата няма да е малка.

-Донгхюк е лисица, не му вярвай така сляпо. - Юта го скастри, изтривайки лицето си в тениската.

-Това е по-добро от работата в фабриката за метал така или иначе. - Дже отвори кенчето си с бира и отпи бавно, наслаждавайки се на студената напитка в така горещия ден.

-Там поне не правят лицето ти на каша.

-Нямаш читава работа, нямаш и една стотинка в джоба си, но си взе най-новия айфон. - Джони отново прихна в смях.

-На изплащане е.

-А когато не го изплатиш, какво? - Юта бе повдигнал обвинително вежда.

-Не знам. - Той отново отпи от студената бира, повдигайки небрежно рамене. - Тепърва ще разберем. Както и да е. Къде е Дойонг?

-Мисля, че отиде на село.

-Знаете ли, мисля че го харесвам. - Дже се усмихна едва едва, качвайки крака на масата.

Летния вятър леко повяваше косите им, а тишината ги бе прегърнала в обиятията си. Времето бе твърде горещо и повечето хора предпочитаха да си останат вкъщи, други бягаха към морето.

Street boysWhere stories live. Discover now