Лежах на леглото и потъвах в мисли ,за това как цялото ми минало остана в мен. Онзи ден никога, никога няма да го забравя. Точно, онзи ден промени целия ми живот. Вече живеех в два свята... моят и този на другите! Аз имах чувства, имах мисли, но и хората имаха, а аз знаех всички техни тайни... понякога това беше в плюс, но друг път беше ужасно.
Сега съм на 18. Уча в колеж...След смъртта на мама, татко реши да се преместим и аз окончателно промених всичко в живота си.Пораснах и разбрах как да контролирам гласовете в главата си. Вече ежедневието ми не беше толкова шумно, но все пак постоянно имах слушалки в ушите. Не можех без тях, не можех без лична тишина, а музиката беше решението.
Толкова бях погълнат от мисли и от заобикалящата ме тишина, че съвсем забравих...имах час и закъснявах с петнадесет минути.
Бързо минах с прчъсти през косата си, обух си черните дънки, сложих бяла тениска, грабнах слушалките....излязох и след себе си затворих с трясък. Имах този навик. Охх, не си бях написал домашното, а имахме математика...всъщност защо се притеснявах?! Аз никога не пиша домашно по този предмет.
Влязох в час и госпожата ми стрелна с поглед.
-Номер 11,защо отново закъсняваш...правиш го всеки път?!. - попита ме госпожата.
-Извинете, имах работа с баща ми...- излъгах я. Тя ми даде знак да седна и се настаних удобно...
BẠN ĐANG ĐỌC
Come with me. / Ела с мен
Teen FictionЗдравейте. Аз съм Кай! На пръв поглед съм обикновено момче с добри оценки, прекрасни приятели, щастлив живот, но далеч не е така...нищо в живота ми не е наред! Имам и "дарба" , мога да чета мислите на хората, а може би дори и чувства?! Мислите си...
