Come with me. / Ела с мен

Започна се...

Мисля си, че бях облякъл тениската на обратно, защото много ме сърбеше от етикетка. Няма значение, сега съм в час, жив съм, госпожата е в прилично настроение, за това съм доста доволен. Всичко беше спокойно..докато не влезе Той! Името му беше Крис. Той е само няколко месеца по- голям от мен, но е с две глави по-висок и с тройно повече мусколи.Стоеше на вратата, облечен в последна мода дрехи, по мярка, сякаш направени специално за него. Госпожата го погледна с леко пренебрежение, но и със скрита нотка страх...

- Крис, закъсняваш за пореден път в моите часове. На какво се дължи това, ако не е тайна?- попита тя с плътен , но леко разтреперен глас. - Никога не бих крил нещо. Имам си причина, но не мисля, че е удобно да я споделя с вас. Може да е неловко. Тя се изчерви, а той се усмихна мазно. Госпожата го изгледа притеснително и го изпрати с поглед да седне.За нещастие имаше място само до мен. Защо по дяволите...! ? Насочи се към чина и седна с гръм и трясък. Събори половината неща, но дори не му направи впечатление.Беше замислен, а аз любопитен. Исках да разбера за какво мисли точно в този момент, но не посмях да го погледна в очите.Започнах да вдигам нещата си и той извърна поглед към мен. Бях се навел и очите ми гледаха към панталоните му.. Самодоволство се изписа на лицето му отново.

- Какво има, Джонг Ин? Иска ти се да имаш такова, или искаш да ми духаш?-засмя се той. Замръзнах от думите му. Крис беше пълен тъпанар, за стотен път се убеждавам в това. Не му отговорих, продължих да събирам нещата си.Изведнъж той стисна врата ми и се доближи до ухото ми. Усещах студения му дъх...Аау, това болезнено мина през цялото ми тяло. Настръхнах...

- Какво ще стане, ако всички кучки чуят слухове, че си обърнал резбата, а? Дали ще имам по-голям шанс? Искаш ли да се обзаложим?-заплаши ме. - Какво искаш от мен?
- Много добре знаеш отговора, Джонг Ин. Помисли малко и ще се сетиш, задник такъв.Отпусна врата ми и се обърна на другата страна...