★Ten years of suffering★

...ЗАЩО...

Минаха няколко дни откакто бях затворена в онези решетки.Всяка минута беше като цяла вечност и на свой ред ме пронизваше в ужасна болка.Имах чувството,че сърцето ми беше разбито на милион малки парченца.Аз му вярвах странното беше,че не страдах ,че ме е излъгал ,а изпитвах само омраза към това чудовище.И потънала в мисли видях отварящата се врата и в следващия момент Лука отключваше вратата:
-Хайде бейби сега ще си поиграем-каза той и вдигна безпомощното ми тяло.
-Пусни ме утрепко-казах аз, опитвайки да се освободя от захватката му,но го ядосах повече.
-Млъквай кучко-каза той удрайки ме по лицито от удара чак се строполих на земятя.Усетих как  долната ми усна беше разцепена.Той се наведе ,хвана ме за косата и дръпна главата ми така ,че да мога да го гледам в очите.
-Алекс ако искаш да не те напляскам бъди послушна.Ясно???-говореше той насреща ми.Дръпна косата ми ряско и ме изправи.Поведе ме към стаята си,а аз продължавах да се боря, за да избягам.Хвърли ме на леглото и трътна да заключва вратата.Затичах се към него, за да взема ключа,но той отново ме удари.Озовах се на земята свита на топка.Лука заключи вратата.Нахвърли се върху мен и започна да целува вратът ми,а аз започнах да викам с всичка сила.Той запуши устата ми и ме отнесе на легното.Аз продължавах да викам,а той разкъса дрехите ми.
-Харесва ли ти? Така ще се чувстваш искам да те боли...да запомниш всяко мое докосване,но все пак не трябва да наранявам това красиво лице,за да имаш клиенти-викаше той, гледайки сълзите стичащи се от лецето ми.
-МОЛЯ ТЕ пусни ме-крещях аз ,но той не спираше.Стискаше китките ми над главата.Виждах в очите му наслада.МРАЗЕХ ГО,НЕНАВИЖДАХ ГО...Когато приключи с мен стана,а аз се свих на леглото.Неможех да спра сълзите си .ЗАЩО!!!Господи ЗАЩО...зощо на мен...Чувсвах се като утрепкя,като парцал,ненавиждах се...исках да умра!!!