В тъмната нощ (Завършен)

Глава 2

-Къде са тези момчета?

Сашо ходеше напред назад и скубеше косите си.Братята му отново се бяха измъкнали от лагера и скитаха господ знае къде.

-Спокойно Сашо, те са умни хлапета. Ще се оправят. -опита се да го успокой Лозан.

-Не казвам,че не са умни.Тревожи ме това какво ще стане с тях ако ги заловят.-той отново прекара ръка през косата си.-Какво ще правя,ако им се случи нещо!-прошеона той ужасено.

Точно в този момент се чуха викове:

-Сашо,Сашо,Лозане,Сашо!

Двамата мъже рязко се обърнаха.

Към тях тичаха момчетата с три вързопа в ръце и развълнувани усмивки.

-Сашо,виж!-Траян тикна вързопите в ръцете му.-Даде ни ги една добра жена.

Сашо бързо разтвори вързопите и намери в тях чисти,макар и поовехтели, дрехи и малко плодове. 

-Момчета какво сте направили?Откъде взехте това?-мъжът хвана момчето за рамото и го разтърси в прилива на паника.

-Нали ти казвам една жена ни го даде-детето отскубна ръката си.

-Просто така?И не е поискала нищо от вас?Момчета разкажете ми какво стана докато бяхте навън.

-Измъкнахме се от лагера,за да търсим храна ,тъй като тук няма.Решихме в крайна сметка да влезем в града, тъй като нивите се охраняваха. Набелязахме си една къща в началото ,и хоп, влязохме.

-Какво сте направили?!-възкликнаха мъжете.

-Чакайте де!Нека си доразкажа историята.-изпуфтя сърдито момчето,а след това продължи да разказва развълнувано.-Тъкмо бяхме набрали малко плодове когато някакъв войник изникна от нищото и ме хвана.

През Сашо премина студена вълна въпреки горещината и устата му пресъхна. През ума му минаха какви ли не ужасяващи картини.

-Започна да ме бие-продължи Траян.-Сигурно ще ми останат синки,но затова по-късно.Тогава от къщата дойде една жена-Анна, и се развика на войника.Ама така се развика,че чак аз подскочих.Преди да се усетя беше затапила мъжът и го беше изгонила.След това ни заведе пред къщата и ни даде храната и дрехите.-завърши малкият.

Мъжете гледаха изумено и се опитваха да смелят информацията която момчео изстреля. Най-накрая Сашо проговори: