Глава 11

153 30 3
                                    

Беше минал близо месец след заминаването на Михайл.

Работата в обора кипеше усилено заради наближаващата зима,а градината отдавна беше обрана и зимнината сложена.

Времето отдавна се беше сбогувало с горещите си дни и сега все повече захладняваше. 

Анна се сближи с момчетата и вече едва ли не ги чувстваше като собствени братя.

Тя също се сближи и със Сашо,но по друг начин. Двамата си говореха все по-често,все по-често тя се взираше в очите му и слушаше смеха му. Все повече мислеше за него и се уловяше ,че скришом го наблюдава.

За Сашо важеше същото.Той не можеше да си избие Анна от главата и особено сините очи,изпълнени с светлина и живот. Всеки ден слушаше гласа й и виждаше усмивката й.

Това не остана незабелязано и от другите.

Стоян трупаше все повече злоба в себе си-срещу Анна ,срещу Михайл и най-вече срещу Сашо.

Все мислеше за някакво отмъщение и когато осъзна ,че най-добрия начин да го направи е чрез Анна ,той не се поколеба.

Този ден Анна и момчетата обираха едни от последните дървета с късни ябълки. След като приключеха тя беше запланувала да отидат в обора ,както правеха напоследък,и да помогнат на мъжете.

-Мисля,че това е всичко.-каза Траян.

-И аз не виждам повече.-потвърди Огнян.

-Добре,момчета,вземете кофите и ги занесете в мазето след което се измийте и ви чакам пред къщата.

Момчетата понесоха кофите ,а Анна разтърка уморените си ръце,след което се насочи към къщата. След като момчетата дойдоха те тръгнаха към обора.

Както винаги,когато пристигнаха,кипеше усилена работа.

-Здравейте.-поздрави Анна-С какво да помогнем.

-Някой трябва да занесе торта на бунището.-посочи един от работниците две колички.-и трябва да направим доста бали със сено.

-Добре,момчета,ще се заемете ли с количките?-попита Анна

Момчетата измърмориха,че все на тях се падала гадната работа и тръгнаха да изпълняват задачата си,а Анна се захвана да помага.

Така работиха докато слънцето не започна да залязва и да позлатява небето.

-Аз ще пренеса това.-каза Анна.-Вие сте свободни да си вървите.-каза тя на мъжете.

В тъмната нощ (Завършен)Where stories live. Discover now