Омаяна

Подаръкът

Отварям очи.Намирам се в нещо като...лаборатория.Голяма лаборатория с много уреди.Покрита съм с меко одеало и лежа върху кожен диван.Нещо рязко ме стряска!Ставам от него и стреснато поглеждам към рибите и коралите около мен.Да,звуча спокойно и аз се очудвам от себе си.Намирам се под водата , но как...как се озовах тук.Последно си спомням самолета и после...водата.Беше ясно , че някой ни следеше и беше разбил надеждата ни за спасение.
-А.Будна си най накрая.Спа като къпана три часа и двайсе минути.Е , вярно наложи се да те приспим с две стрелички , но пак си е доста време , но знаеш ли...
-Кой си ти?Къде съм?Къде са приятелите ми и как попаднах тук?Държа нещо подобно на статуетка на Венера , което съм взела от рафта над главата ми за всеки случай.
-Спокойно де!В безопастност си!И не ми пипай нещата, това което държиш струва десет хиляди английски паунда !
Чувствам се изплашена , но и ми става гузно , че пипам чужди вещи , а и той изглежда мил.Да не се подлъгвам!Те , психарите , неможеш да ги разпознаеш.
-Искам да ми отговориш на въпросите!Веднага!И недей да си мислиш , че ще пощадя ценната ти фигурка!
-Това не е фигурка!И коя въобще си ти , че да ме заплашваш!На моя територия си , в моята подводна база си и знам къде са приятелите ти и на всичкото отгоре , аз те спасих.Егати неблагодарната мръсница.
Засмях се.Той така се обърка и ме погледна с изумен поглед.
-Ти ми отговори на въпросите и то за трийсе секунди.Изглежда не общуваш често с хора , като гледам начина ти на мислене.
Вече спокоен , той ме поглежда с тъжния си поглед.Представлява висок,мускулест, с чорлава гарванова коса и лешниково очи.Перфектния мъж за всяка жена , но не и за мен.Някъде наоколо се намира моята истинска любов и макар тя да не бе "мистър сексапил".
Поглеждам го с извинителна физиономия.
-За жалост права.Умна,храбра и добра.Точно като леля си.
-Знаеш нещо за нея-питам с надежда -Моляте , кажи ми.
-Да , знам.Тя е моята най-добра приятелка.Моето семейство или поне беше.Ще ти рзкажс всичко , но първо ела да загусиш с Роуз и приятелите ти .
Повежда ме по голям стъклен коридор , а около нас плуват пасажи малки риби.Даже забелязвам рак отшелник.Учудвам се от знанята си , но честно да си призная ги имам заради сестра си , която обожаваше да чете и разбира се споделяше всичко научено.Никога не съм била на такова ... уникално място!Един огромен делфин преминава около нас , а сърцето ми пропуска един удар.Красота!Разбирам защо "мистериозния" непознат живее тук !Такава гледка не съм виждала!Задушно е , но въпреки това хладно.
Приближаваме нещо като порта.По - скоро голяма раждясала врата.Не!Страх ме е , а той ме води пред порта от филм на ужасите!Ужасена , точно тази дума търсех.Какво следва ?! Да извади трион?!Здравият ми разум крещеше и ме подтикваше да бягам , но както винаги аз не го слушах.Портите се отвориха и видях приятелите си около една голяма кръгла маса.Всички довършваха порциите си , а аз още не бях започнала да закусвам.
***
-Искаш да кажеш , че си разбил самолета нарочно?!-Джулиян е бесен.След закуската разбрахме , че
Фредерик нарочно ни е разбил превоза.Това е името на човека , който ни е приютил и мога с гордост да кажа , че се радвам от факта ,че го нагрубих сутринта.Държи се гостоприемно , но и доста надменно.
-Спокойно де ! Ще ти го поправя-каза той раздразнени-Ще го ремонтирам и върна на летището в Лисабон без никой да знае , че сте заминавали.Но защо го направих ли ?
Леля ви ме помоли за услуга.Искаше да ви дам нещо.Всички наостряме уши в напражение с мисълта за поредното изпитание.Домакинът отива към ъгъла на стаята , отваря седящия там черен куфар , изважда нещо от него и отива при Сара.
Огромен син тефтер с облика на една много причудлива звезда отпечатана на корицата му.
-Това е дневника на Миранда.Тя искаше ти да го получиш.
Кейтлин взе малкото тефтерче и се загледа стреснато в нас.
-Искала е аз да го взема ?!Защо аз ?!-разбирам объркването й ,но и аз се чувствам така.
Фредерик (за мен си е Фреди , но някой настоя да се говори с пълното му име!) подаде една стара и със скъсана корица книга на Кейтлин.
-Това е книга за теб и леляти...извинявай имах предвид лелята на Кейтлин искаше да я четеш с наслада.
-Ъм,извинете,но имате ли подаръци и за нас?-попита нахално Джулиян.
Потресен,той връчва на Джулиян голямо...нещо.
-Нееее!Лал!O'mairer 170!Винаги съм искал такъв!-възкликна Джул.
-Да питам или...-подканвам го аз.
-Това е проследяващо устройство!И то най-доброто в света!Съществуват само три!-Сияеше от щастие и от страхопочитание към предмета.
-Имам нещо и за теб , Кейтлин-Той ми подава рокля.Рокля направена от памук и пера.Лебедови пера.